Определението на състоянието е завишена и неконтролируема реакция към стреса, която поражда страх и несигурност. Хора в това психично състояние обикновено са настроени негативно, непрекъснато очакват да се случи нещо лошо, на тях или на някой близък. Притеснението им е постоянно, без светъл период. Често са тревожни и не могат да посочат причина за това.

Симптомите на психическото разстройство се влошават прогресивно, работоспособността на засегнатите е намалена, социалните им контакти са затруднени, а близките и семейството страдат. Последиците са депресия, други психични разстройства и соматични болести. Понякога се развиват зависимости към алкохол и наркотици.

Отличителни характеристики

Генерализираното тревожно разстройство обикновено възниква в детството или юношеството, като жените страдат 2 пъти по-често от мъжете.
Хората с тревожно разстройство посещават между три и пет пъти по-често личния си лекар от останалите пациенти.
Това е най-срещаният симптом при пациенти, посещаващи психиaтър.

Типични прояви са:
постоянно безпокойство и тревога, без обяснима причина;
лесна уморяемост, безсъние;
раздразнителност, главоболие;
мускулно напрежение, необходимост от непрекъснато движение;
усилено потене;
тремор на крайниците и цялото тяло;
невъзможност за реална оценка на състоянието.

Причините, отключващи проблема, остават неизвестни

Още Фройд е предположил възможност за генетична обремененост, но и до днес няма ясни доказателства. На науката е известно, че при такива пациенти е изолиран ген, който произвежда недостатъчно количество белтък, транспортиращ невротрансмитера серотонин, който осигурява положителните емоции. Установено е и променено съотношение на някои невромедиатори в мозъчните структури, което нарушава връзката между отделните неврони и вероятно поражда тревожност.
Преживян тежък стрес в детството или по-късно може да отключи развитието на генерализирано тревожно разстройство.

Понякога притесненията могат да бъдат и полезни. Безпокойството е позитивно, когато провокира към действие и разрешаване на реален проблем и когато ни кара да помогнем на реално нуждаещи се хора.

Можем ли да преодолеем безпокойството

Страдащите от това заболяване са убедени, че тревогите им помагат да се предпазят от беди и неприятности, което силно затруднява лечението. Важното е да се осъзнае и приеме, че хроничното безпокойство е психически навик, болестен стереотип, в който пациентът е затънал, но който е възможно да се преодолее като поведенски модел.

За да се справим с тревожността по-леко, трябва да се създадат навици за това. Важно е да се научим да живеем в днешния ден и да престанем да се тревожим за нещата от миналото, както и за бъдещи неясни събития. Във всяка ситуация трябва да се търсят и положителни страни, защото рядко има събитие, което е изцяло негативно.

Психиатричната консултация е първата стъпка на лечението. Най-често се комбинират медикаментозно лечение и психотерапия.

Помогнете си сами

Научете релаксиращи техники, които облекчават тревожността. Доказано е, че медитацията помага.

Живейте здравословно и балансирано, хранете се правилно. Нередовното ядене понижава кръвната захар, което може да увеличи тревожността и раздразнителността.

Яжте пълнозърнести храни, ядки, плодове и зеленчуци, които стимулират отделянето на серотонин - “хормона на щастието”.

Ограничете алкохола, кафето, цигарите и бързите захари до минимум.

Когато имате нужда от помощ, търсете членове на семейството или приятели, с които да разговаряте за тревогите си.

Правете редовно физически упражнения за увеличаване на физическата и духовната енергия и освобождаване на ендорфини, отговорни за доброто настроение.

Спете достатъчно, за да запазите емоционалния си баланс.