В някаква степен президентът Тръмп промени за една седмица възприятията за американската външна политика повече от предшествениците му за последните седем десетилетия.

На страна, която си е създала световна репутация като отворена към нуждаещите се и амбициозните хора от цял свят, сега след указа на Тръмп за имиграцията се гледа като на затваряща вратите си, както никога не го е правила дори след нападенията от 11 септември 2001 г.

Двадесет години на усилия, макар и с прекъсвания, за възстановяване на отношенията с Мексико в търговията, антитероризма и борбата с наркотрафика, се разбиха в караница с мексиканския президент Енрике Пеня Нието, която можеше да се избегне и която завърши с решението му да анулира посещението си в САЩ, пише "Ню Йорк таймс".

Когато премиерът на Великобритания Тереза Мей пристигна на едно сякаш до голяма степен успешно посещение - първата визита на лидера на близък съюзник в управлението на Тръмп, тя заяви, че трябва да се запазят санкциите срещу Русия, докато не изпълни задълженията си за Украйна. Тръмп запази мълчание. След разговора му на следващия ден с руския президент Владимир Путин в официалното изявление на Белия дом не бяха споменати нито Украйна, нито кибервойната за повлияване на американските избори, която накара президента Барак Обама да въведе нови санкции в последните дни от мандата си.

Възприятията и действителността не са едно и също. Възможно е след няколко години изказванията на Тръмп за "екстремни проверки" и стремежът му да изгони някои от най-опитните американски дипломати от кариерата да изглеждат като намерение с бързи действия още от първата седмица да изпрати на света посланието, че той е стоял зад думите си, когато говореше за "Америка на първо място".

В свое изявление в неделя Тръмп изглежда смекчи действията си и изтъкна, че "това не е забрана на мюсюлманите, както медиите невярно съобщават". Той обеща "да намери начини да помогне на всички страдащи" - думи, които липсваха в петък, когато обяви, че на всички бежанци от Сирия ще се забрани влизане в САЩ безсрочно.

"Това е първата седмица", каза в неделя по Ей Би Си бившият министър на отбраната и директор на ЦРУ Робърт Гейтс. "Всяка администрация, за която съм работил, започва да издава сума ти укази", за да се разграничи от предишната, каза той.

Обаче Гейтс, който е работил с осем президенти от двете партии, бързо добави, че има риск Тръмп да засили усещането, че Америка се отдръпва и издига стени, оставяйки вакуум във властта по света.

"Този вакуум няма да се запълни от добронамерени сили", каза той. Други двама изтъкнати републиканци, сенаторите Джон Маккейн от Аризона и Линдзи Греъм от Южна Каролина, определиха включването в указа за имиграцията на големия противник Иран заедно със съюзника Ирак като една от многото причини тези ходове да са "самонанесена рана в борбата с тероризма".

Тръмп едва ли е първият президент, който обявява промени в политиката, които изненадват съюзниците и преобръщат съществуващия ред. Решението на президента Ричард Никсън да се откаже от златния стандарт и да признае Китай бяха сътресения за системата. Също и решението на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак, макар и сигналите за това да съществуваха от повече от година, както и решението на президента Обама да сключи ядрено споразумение с Иран и да възобнови дипломатическите отношения с Куба.

В случая на Тръмп обаче има усещане, че поривът към промяна е взел превес над проучване на неочакваните последствия.

Забраната за имиграция и посещения от седем страни настъпи с минимална, ако изобщо я е имало, информация от Държавния департамент за регионалните последствия. Същото важи за изявлението на Тръмп, че смята да премести в Ерусалим посолството на САЩ в Израел. Липсата на предварително обмисляне как да се постъпва с притежателите на зелени карти и с иракските преводачи, на които е било обещано допускане в САЩ в замяна на службата им за американските войски, принудиха Белия дом да коригира тълкуването си на указа по-малко от 48 часа след подписването му от Тръмп.

Всичко това бе симптоматично за един нов президент, който е склонен първо да туитне, а после да доуточнява подробностите. "Това е политика на мълнията. Не бива да зачеркваш 70 години външна политика, преди хубаво да си помислил какво да я замени", каза преподавателят от Харвард Джоузеф Най, който е бил ръководител на Съвета на националното разузнаване и е писал как САЩ могат да печелят влияние чрез своята "мека сила" - привлекателността на своята култура и демокрация.

Обаче в коридорите на Държавния департамент, където номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън тепърва започва да се ориентира, сред дипломатите от кариерата определено цари усещането, че това е Година Нула, началото на нова епоха.

Миналата седмица екипът на Тръмп каза на редица от най-високопоставените дипломати в департамента, някои от които имат десетилетия служба, да напуснат кабинетите си. Почти всички са подали оставки, какъвто е протоколът при смяна на администрацията, но бяха изявили готовност да останат още един-два месеца до назначаването на приемниците им, за да се гарантира, че обектите на Държавния департамент са в безопасност, американските граждани се евакуират от опасни места и паспортите се издават.

Екипът на Тръмп ясно е дал да се разбере, че не се интересува от преходи. (Тилърсън също така не се срещна на четири очи с предшественика си Джон Кери преди встъпването в длъжност на Тръмп.)

Това не е точно чистка, но си остава факт, че някои от най-опитните дипломати на правителството са напуснали, включително някои от най-високопоставените жени в департамента. Сред тях е 67-годишната Ан Патерсън, помощник-държавен секретар по близкоизточните въпроси и бивш посланик в Пакистан и Египет, две от най-големите бурета с барут, пред които ще е изправен Тръмп. 55-годишната Виктория Нюланд, която един от водещите експерти по Русия в департамента и бивш постоянен представител в НАТО, работила по украинската криза, реши да напусне, след като заключи, че за нея вероятно няма място в администрацията на Тръмп.

Такова "почистване на къщата" оставя отворен въпроса дали Тилърсън, който има богат опит в чужбина като изпълнителен директор на "Ексон Мобил", но никакъв опит като дипломат, ще получи помощта, която му трябва в едно много по-различно начинание от преговорите от името на най-голямата петролна компания в света.

В такава обстановка дори видимо рутинни ходове като реорганизирането на Съвета за национална сигурност придобиват политическа окраска. В неделя главният стратег на Тръмп и главен идеолог Стивън Банън бе назначен за постоянен член на ръководния комитет на Съвета за национална сигурност, което поставя един политически сътрудник на равна нога с държавния секретар и министъра на отбраната. В същото време директорът на националното разузнаване и председателят на Комитета на началник-щабовете изглежда са понижени, като им е било казано да присъстват само когато се обсъждат въпроси от техния ресор.

"Това е чиста проба лудост. На кого му трябват военни съвети или разузнавателна информация за политиката по "Ислямска държава", Сирия, Афганистан, Северна Корея?", написа в Тwitter досегашният съветник за националната сигурност Сюзан Райс.

Отговорът на Тръмп е прост: Когато трябва да внасяш коренни промени в управленската върхушка, върхушката трябва да напусне сградата.
 

/БТА/