Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!