Денят е наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.
Според поверието в полунощ небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които са много сходни.
На сутринта свещеникът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек.
Вярва се, че с този акт се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят.
Ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Сивойница е обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди Йордановден само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук със семейната обредност.
Имен ден празнуват Кръстьо Кръстана
