Президентът на Славия Венцислав Стефанов разкри ужадяваща новина. В нощта след победния полуфинал феновете на Ботев са му се обаждали и са говорили за убития му син. Това призна той в интервю за колегата Румен Илиев от Блиц. Стефанов обяви още, че на финала срещу Левски отборът му няма да изпълни до болка познатата от времето на царуването на на Овча купел песен „Полегнала е Тодора“.

– Г-н Стефанов, честито класиране на финал! Как Славия достигна до него – с игра, с късмет или със съдийска помощ?
– Благодаря ви! Ще започна отзад напред. Твърдо и категорично настоявам да се вземат крути мерки срещу лумпените по стадионите. Това не са хора, които отиват да подкрепят любимия си отбор. Това не са футболни запалянковци. Подпалиха ми телефона след полуфиналния ни реванш с Ботев, а аз вдигам на всички. Над 90% от тези, които ми звъннаха, бяха такива – лумпени. Какви ли не ругатни чух, а най-много ме заболя, че споменаваха покойния ми син. Меко казано това беше отвратително поведение. Такива люде нямат място на трибуните. Такива трябва да се  наказват със затвор

Но не с няколко месеца или година, две, а с по-тежки наказания. Убеден съм, че е крайно време всички ние да ударим по масата най-сетне и да се вземат крути мерки. Ето, вчера на Левски – ЦСКА имаше строг пропускателен контрол и полицията си свърши добре работата. Защо обаче трябваше да чакаме поредните простотии, при една от които една млада полицайка едва не загуби зрението си. Питам аз – защо на стадиона в Коматево се разрешава да се играят мачове? Ходили ли сте там? Там е заложена бомба, която жестоко цъка и всеки момент ще избухне. Всеки момент може да се стигне до смъртен случай. Това е някакво тренировъчно игрище с ужасяващи трибуни, а най-долу – на първите редове, съм забелязал да има деца. Какво чакаме – на български „Хейзел” или „Хилзбъро” да станем свидетели?
Сега за Славия. Ние достигнахме до финала с много труд. Погледнете колко отбора отпаднаха от турнира, но нито един от тях не подскочи и не нападна съдиите. Само един орева цял Пловдив и даже цяла България.
Искали дузпа, нямало засада. Да, ама при засадата играчите спряха да играят, защото страничният рефер беше вдигнал флага си. Освен това да връщам ли назад лентата и да припомням ли, че в началото на двубоя и ние имахме претенции за дузпа.

-Вървят слухове още отсега – че Славия ще полегне на Левски, защото не иска да участва в евротурнирите? И че ще има натиск отгоре…
– (прекъсва ме). Не, не, категорично и твърдо не! Първо, натиск няма и няма да има – ни отгоре, ни отдолу, ни по средата. Искам да подчертая, че приятелските ми отношения със Спас Русев нямат нищо общо със съперничеството на терена. Аз бях в такива и с Тодор Батков, но помните какво се случи през 2013 година. Най-отговорно заявявам и нека футболна България чуе моето обещание – песента „Полегнала е Тодорка” няма да се изпълнява на финала! Ще има друга песен – песен за истинската битка. Категоричен съм и в друго – Славия иска да участва в европейските турнири и ще сторим и невъзможното, за да спечелим Купата на България.

– Споменахте мача за първенство през 2013 година. Може ли той да се повтори?
– Ще се опитаме. Още повече, че тогава не играехме за нищо, а сега излизаме за Купата. И тогава пак ги слушах същите приказки – ще им пуснем, ще им легнем, ще се прегърнем с левскарите. Дрън-дрън! Да не сме гаджета,че да си лягаме. Хайде моля ви!

– Левски обаче възкръсна срещу ЦСКА, след като почти беше приключил сезона. И сега ще има огромно психологическо предимство?
– Сега, да уточня нещо. Възкръснал е само един – Исус Христос. Освен това, колкото и клиширано да звучи, мач с мач не си приличат. Невинаги фаворитът печели. Аз от 60 години гледам футбол. Нагледал съм се на много битки между Левски и ЦСКА. Преди години обикновено този, който е считан за сигурен победител, губи. Най-яркият пример е 7:2 за „сините” през 1968 година. Всички бяха сигурни, че ЦСКА ще спечели. И то с разлика, защото тимът се намираше в страхотна форма. Ама стана точно обратното.

-Като се върнахте толкова назад във времето, да ви попитам вие Левски или ЦСКА предпочитахте на младини?
-Моето сърце е бяло, но тогава бях за Левски в дербитата с ЦСКА. И ще ви кажа защо. Първо, ние сме им помогнали да създадат отбора си, за да има с кого да играем и кого да побеждаваме. Второ, израснах в среда от върли левскари. Младите не помнят, но аз бях в една компания с най-заклетите фенове на „сините” преди много, много години – Коно, Пирли и другите. Но аз съм си славист и такъв ще си умра. Днес обаче отбора на Левски не го предпочитам. Ама никак.

-Защо?
-Защото за тях винаги е имало индулгенции и помощ. Говоря за последния половин век или по-точно – от началото на така наречената демокрация до наши дни.

-ЦСКА не е ли като Левски?
-О, разбира се, че не. Левски е клубът с най-голямата подкрепа отгоре от 10 ноември насам. Особено след ерата на Томас Лафчис. За Левски винаги се е пускало златното кранче, защото е най-галеният тим на демокрацията.

– В Славия заплати и премии винаги се плащат на секундата. Да очакваме ли сериозен финансов стимул за вашите футболисти за финала на 9 май?
– Те момчетата си знаят за какви пари ще играят. Ние нямаме финансовия ресурс на някои други клубове, но аз знам, че моите играчи ще се раздадат първо за бялата идея. Освен това очаквам да ме зарадват навръх един от любимите ми празници.

– 9 май имате предвид?
– Да. Това е Денят на победата. Аз никога не съм крил, че съм голям русофил. И то страстен. За разлика от много хора, която се превърнаха в бояджии и постоянно сменят цвета на политическите си пристрастия, аз съм винаги с Русия. Сърцето ми е бяло, но иначе съм червен. И се надявам този ден да ни донесе късмет!

– Вие очаквахте ли, че ЦСКА може да стори чудото или предвиждахте Левски да е на финала?

– В началото на полусезона бях убеден, че ЦСКА ще стане шампион. Но после нещата в Борисовата градина се преобърнаха на 180 градуса. Нещо вътре заскърца в каруцата. Климатът явно се развали. Нещо се случва – чужденци, българи, конфликти. А изпуснеш ли съблекалнята, край, братче. Приключено е. Затова съм щастлив, че при нас има колектив. Щастлив съм, че имам в тима ветерана Георги Петков, който е огромен психолог и знае как да поддържа колектива. Що се отнася до ЦСКА – там е ясно. Стамен Белчев не го бройте за треньор на тима от следващия сезон, защото Гриша Ганчев ще го смени. Повече от убеден съм.

– Упорито се говори, че работите по нов трансфер в чужбина? Говори се за Италия или Германия.
– Пече се, да, пече се, но още не е готов трансферът. Може би до десетина дни ще обявя как стоят нещата с един от футболистите. Ако е дал Господ, Славия ще осъществи поредната добра сделка.