С идването си на власт правителството на Доналд Тръмп ни кара да се замислим дори върху една сякаш непоклатима даденост от следвоенния свят - трансатлантическата общност. Неслучайно една от сесиите на състоялия се тези дни в полския град Жешов десети форум "Европа - Украйна" бе посветена на перспективите пред трансатлантическата общност след избирането на Тръмп за президент на САЩ, пише Алексей Портански в "Независимая газета".

Една държава, останала лидер в световната икономика десетилетия наред след войната; държава, играла водеща роля в международните отношения, едва ли може да си позволи рязко да сменя курса. Известният английски идиом Elephant in the room, уместен тук, може да се тълкува различно: "един слон в стаята няма как да остане незабелязан" и вследствие на това - "един слон в стаята не бива да прави резки движения". Съединените щати безспорно са слон в планетарния мегаполис, взел напоследък да прави движения с тялото, непривични за другите му обитатели.

Президентските укази за изтегляне на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и за ограничено допускане на мигранти са ярки примери за подобни движения. Но наред с предприетите вече действия администрацията на Тръмп може да извърши и други - без видими ефекти засега, но очаквани с тревога.

Курсът спрямо Евросъюза винаги е бил ключов елемент от цялата външнополитическа сфера на Вашингтон. Именно благодарение на американския план "Маршал" Западна Европа се изправи от руините след Втората световна война. САЩ безспорно подкрепяха европейската интеграция с оглед да бъде изкоренена историческата вражда между държавите от Стария свят и да не се допусне по-нататъшно разпространение на комунистическите режими в Европа.

Новата администрация в Белия дом изглежда е готова да поеме риска и да промени действащата от седем десетилетия система на взаимоотношения с ЕС. Както разказа неотдавна бившият посланик на САЩ в Брюксел Антъни Гарднър, миналата есен съветници на Тръмп разпитвали доста безцеремонно по телефона представители на ЕС коя страна ще последва Великобритания към изхода от Евросъюза. Според Гарднър тези недопустими спекулации се дължат най-вероятно на целенасочена пропаганда, водена във Вашингтон преди президентските избори от основния британски вдъхновител на Brexit-а - бившия водач на националистическата партия ЮКИП Найджъл Фараж.

След като новият президент встъпи в длъжност, възможният бъдещ посланик на Вашингтон в Брюксел Тед Малок не крие своя песимизъм относно запазването на Евросъюза, съответно смята за безперспективни преговорите между САЩ и ЕС за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство /ТТИП/.

И най-вероятно Малок не изразява лично мнение, а се базира върху "европейската доктрина на Тръмп". Според тази доктрина ЕС е само инструмент в ръцете на Германия, с чиято помощ тя постига доминиращи позиции в Европа. И ако Вашингтон смята занапред да подкрепя най-вече Лондон, това неизбежно ще представлява известен дискомфорт за Берлин.

Тръмп изглежда изобщо не е впечатлен от историческия успех на интеграционния проект в Европа. По-точно, за разлика от всички свои предшественици той едва ли схваща неговия смисъл, не вярва в бъдещето на ЕС, прочее смята оттук нататък да залага на двустранни отношения с европейските държави. Това изправя лидера на ЕС - Германия, пред избор: да умножи ли усилията за решаване на текущите трудни проблеми на ЕС и за укрепване на общността или да се приспособява към новия световен ред, който ще се опита да наложи Тръмп, без да има обаче ясна представа за него, значи с риск само да разруши предишния. Последното впрочем поставя под въпрос бъдещето на Трансатлантическата общност, чието сплотяване схващаха като своя главна задача всички президенти на Съединените щати преди Тръмп.

Без да ровим в многовековната история на трансатлантическите връзки, ще припомним само, че през 1995 г. Бил Клинтън подписа "Нов трансатлантически дневен ред" (НТДР), който предвиждаше САЩ и ЕС да действат съвместно за глобален напредък, стабилност и мир. Логичното продължение на НТДР стана сключеното през 1998 г. Трансатлантическото икономическо партньорство. Накрая, през 2013 г. стартираха преговори за споменатото ТТИП, замислено по думите на Виктория Нюланд не само като търговско партньорство, но и средство за постигане на стратегически цели и за укрепване на Трансатлантическата общност. И двата проекта - ТТИП и ТТП, бяха разглеждани като отговор на сериозните предизвикателства от страна на Китай.

Става ясно, че устремен на думи към "велика Америка", екипът на Тръмп фактически загърбва базовите принципи на външнополитическия курс на САЩ, непоставян под съмнение от никого сред 44-мата му предшественици. Както заяви по този повод в скорошна статия известният философ Франсис Фукуяма, професор от Станфордския университет, никой от лидерите на САЩ никога не се е опълчвал срещу тази система, за да подкопае приетите норми и правила. И Доналд Тръмп може да се прочуе като първия несистемен (ако не и антисистемен) президент в историята на САЩ.

Възможно ли е подобно нещо в страната, създала една от най-стабилните системи на държавно устройство в света? Отговора явно ще получим в най-скоро време. Но европейците май ще бъдат сред първите, постепенно усетили на свой гръб колко е несистемен новият стопанин на Белия дом.
 

/БТА/