Допреди няколко дни Фади с труд успявал да намери мляко за своето бебе кърмаче в обсадения бунтовнически анклав Източна Гута край Дамаск. Евакуиран в Северозападна Сирия, той описва като същински "рай" своя лагер за разселени лица, разказва АФП.

"В Гута, излизайки да пазарувам, всеки път се сбогувах с жена си - не знаех дали ще се върна. И тръгвах да обикалям селата, плащах по 17 000 лири (към 32 евро) за литър мляко", спомня си Фади.

"Тук обаче млякото е само 150 лири (0,25 евро)", усмихва се младият 30-годишен баща на семейство, с когото говорим в Маарет ал Ихуан, лагер с около 2 хил. разселени лица в провинция Идлиб, почти изцяло извън контрола на сирийския режим.

По споразумение между бунтовниците и Русия, съюзничка на сирийските власти, Фади наред с още десетки хиляди души, бойци и цивилни, бяха евакуирани след 22 март от бившата крепост на бунта, подложена на кръвопролитна петседмична офанзива, в която загинаха най-малко 1600 цивилни.

Оскъдицата предизвика там главозамайващ ценови скок.

"Разликата в цените е огромна. Не се надявах да оцелея и да видя някъде такава евтиния. Тук има какво ли не. Хората, животът - всичко е различно. Сякаш съм попаднал в рая", признава той.

Провинция Идлиб впрочем не разполага към безгрижие - там се разпореждат джихадистите от бившия сирийски клон на Ал Кайда и постоянно влизат в сблъсъци с ислямистки групировки. А режимът и руските му съюзници редовно обстрелват региона.

Но да попаднеш тук явно е истинска благодат за разселените в сравнение с живота в Гута, подложена на петгодишна обсада, после удавена в огнен потоп, принудил 400-те хиляди местни жители да живеят в подземни укрития. Обединените нации нарекоха офанзивата "ад на земята".

"Сигурност и изобилие"

Едвам пристигнал, Фади побързал да купи нови обувки - "от истинска кожа", безалкохолни, бисквити и чипсове. Всичко това на нищожната цена от 1500 лири (2,5 евро), колкото струва една газирана вода в Гута, обяснява той, прекъсван от виковете на хлапета, излезли за мач на двора.

Тринайсетгодишният Каис ел Халак ликува след вкаран гол. "В Хараста беше жив страх и ужас. Не смеехме да мръднем от мазетата, за да поритаме, а тук играя с приятели", споделя пред АФП светлокожото момче, навлякло сив пуловер.

В Гута се налагало Каис да работи, помагайки семейството да се изхранва, "да има пари за хляб и сено" - събирал пластмасови отпадъци и найлонови пликове.

Докато децата почиват, възрастните полека се връщат към наглед нормалното всекидневие и спокойната обстановка, от каквато са отвикнали. Групичка мъже разговарят край жп линията, заобикаляща лагера.

"Чувстваме се като някой, паднал в кладенец, потънал - и изведнъж изваден навън", разказва Абу Ламех, 65-годишен бивш тираджия с арабски шал - куфия, на главата.

И добавя, вдигнал фаса, който се готви да хвърли: "За последната цигара, купена преди евакуацията, дадох 850 лири (1,5 евро). Тук са 200 лири кутията (0,3 долара)".

"Под обсада в Гута направо се задушавахме. Слава на Аллах, сега сме тук, имаме сигурност и изобилие", казва той.

Но все пак се тревожи за съдбата си и за всички евакуирани семейства: "Освен да имаш храна и вода, и други неща са важни в живота. Искаме да знаем какво ще стане с нас. Тук живеем в лагер".

/БТА/