Не се прощава. Но се надживява...

Не съм ограбена, опустошена,

Нима свършва огънят,

Защото някого е грял?

Нима пресекват изворите чисти,

Защото някой ожаднял

Е дълго пил

И тръгнал си, нехайно е свалил

Във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми.

Изтласка

Мътното и гнилото.

И бликат пак водите ласкави

С предишна сила.

Не се прощава.

Но се надживява.

Ако на тоя свят

Са вземали от тебе –

Значи си богат.

А взелият е беден.


Станка Пенчева