Десетки хиляди деца са осакатени при въздушните нападения в Сирия. Те са жертви на една война, която изобщо не разбират - като десетгодишната Мажида от Алепо, която на пет години губи единия си крак.

Мажида Ал-Омар е била на пет години, когато касетъчна бомба откъснала десния ѝ крак. И днес тя си спомня всеки детайл от ужасния ден на нападението, макар и да ѝ се иска да го забрави. "Бяхме в малък камион с още десет души. Изведнъж самолетът започна да стреля по нас... и после всичко стана черно", разказва Мажида, цитирана от Дойче веле.

Това се случва през февруари 2013 - по време на бягството на Мажида и семейството ѝ от източната част на Алепо, където се водят боеве. "Наоколо имаше само трупове, овъглени трупове. Сякаш адът се беше разтворил пред нас", спомня си майката на Мажида. Именно тя първа видяла, че бомбата е откъснала крака на дъщеря ѝ. Момичето било откарано във военнополева болница, кракът ѝ бил незабавно ампутиран.

В крайна сметка семейството успяло да се добере до Турция. Днес живее в Газиантеп, на 60 километра от сирийската граница. Турският град е приел вече един милион сирийци. Те са настанени в лагери в покрайнините или в апартаменти в центъра - като Мажида и семейството ѝ.

В тяхното малко жилище нищо не напомня за родината им - няма снимки, нито пък някакви предмети от предишния им живот. Останали са само спомените. "Когато излязохме от болницата, дворът беше пълен с трупове. Единият не беше покрит. Сестра ми си затвори очите, но аз не затворих моите. По-добре да не бях видяла това, което видях. Никога няма да мога да забравя тази гледка", разказва Мажида.

Невинните жертви на една жестока война

По данни на ООН войната в Сирия е превърнала 1,5 млн. души в инвалиди. На над 80 хиляди от тях е трябвало да бъде ампутиран крак или ръка - включително на много деца като Мажида. УНИЦЕФ говори за "цяло едно поколение с телесни и психични увреждания".

Днес Мажида е на 10 години и отново може да ходи - благодарение на протезата, която ѝ е била поставена, и на много упражнения. Споделя, че е много щастлива с изкуствения си крак. Само че делникът често е труден. "Другите деца сутрин се събуждат и скачат от леглото. Обличат се, вземат си чантите и отиват на училище. На мен ми трябва цял час да се оправя - заради крака. Мама понякога ми помага", споделя Мажида.

На всеки няколко месеца момичето ходи на контролен преглед в една малка клиника в Газиантеп - "Will Steps Rehabilitation Center", основана от сирийски лекари и терапевти и издържаща се от дарения, включително от ЕС. Именно тук е била поставена и протезата на Мажида. В началото тя е трябвало да посещава клиниката много по-често, отколкото сега. Но поне физиотерапията ѝ доставя удоволствие: тя се изкачва по стълби, прави упражнения за равновесие. Междувременно тя се справя толкова добре, че, когато е с дълъг панталон или дълга рокля, човек почти не забелязва, че е с протеза.

"Искаме нашите пациенти да се чувстват добре с протезите си, да чувстват че могат да се справят с всичко в делника", изтъква физиотерапевтът Анас Алзофи. Той добавя, че Мажида е смела и има силна воля, точно затова бързо е напреднала и се справя добре. За него е важно тя да гледа нагоре, а не надолу към протезата. Най-добре изобщо да не мисли за крака си.

Клиниката разполага със собствена работилница за протези. Екипът може да изработи един изкуствен крак за ден-два. Основните елементи като ходилата се доставят от германска фирма. "До 15 пациенти месечно получават тук нови крайници", посочва Мустафа Ал-Кхатиб, който преди войната в Сирия е работил като болногледач. В Газиантеп се е специализирал в поставянето на протези. "Клиниката би могла да обслужва повече пациенти", казва той. Само че в началото на 2016 Турция на практика е затворила границата си към Сирия и оттогава в клиниката вече почти не пристигат нови пациенти.

"Искам да стана лекарка"

Мажида ходи не само на физиотерапия. В клиниката тя посещава и психотерапевтката Валаа Хамза. Тя се грижи за раните, които са невидими за очите. Мажида идва при нея от години. Понякога двете рисуват заедно, а понякога - както днес - плетат.

Валаа е от Сирия. В разговорите с Мажида и други деца тя се опитва да разбере как ги е променила войната. "Някои деца стават агресивни и гневни. Много от тях са измъчвани от кошмари. Често можеш да разбереш каква точно е травмата им по начина, по който играят. Разиграват например сцени от войната", казва психотерапевтката.

Мажида вече е в четвърти клас и ходи в държавно турско училище. Най-много обича математиката, а когато порасне, иска да стане лекарка.