Въпреки лозунгите против режима, издигнати от демонстрантите в Иран, експертите смятат, че сегашното протестно движение е мотивирано от същия гняв, обхванал други страни, засегнати от мерки за икономии, пише Франс прес.

"Това, което най-често кара иранците да излизат на улиците, са обикновените икономически проблеми - недоволството от липсата на работни места, несигурността за бъдещето на децата им", обяснява пред АФП Есфандяр Батмангелидж, основател на Бизнес форума "Европа-Иран".

Според този експерт размириците от последните дни са били провокирани от мерките за икономии, въведени от президента Хасан Рохани след идването му на власт през 2013 г., като съкращаването на социалните разходи и повишаването на цените на горивата, обявено преди няколко седмици.

"За Рохани със сигурност е трудно да прокарва мерките за икономии, но става дума за необходими мерки са справяне с инфлацията и валутните проблеми, както и за да се направи опит Иран да стане по-привлекателен за инвестиции", заявява Батмангелидж.

Икономиите, "след много труден период на санкции, обаче не може да не подложат на изпитание търпението на хората".

Протестите започнаха в четвъртък в Машхад, втория по големина ирански град, преди да обхванат цялата страна. Най-малко шест души загинаха (б. ред.: по данни на Франс прес от вчера; днес бе съобщено за още девет убити тази нощ) при вълнения, свързани с протестите, които доведоха до насилие на много места. Стотици бяха арестувани.

Лозунги като "смърт на диктатора" и нападения срещу символи на режима придадоха на протестите - най-големите след тези от 2009 г. - революционен облик.

Правителството обвини "злонамерени елементи" от чужбина в подклаждане на протестното движение.

Някои подозират също, че консерваторите, съперници на умереното течение, част от което е Рохани, искат да саботират икономическата политика на правителството, рискувайки да отприщят движение, което може да се окаже трудно за овладяване.
"Има доказателства, особено в Машхад, че протестите са били организирани, за да се натрупат политически дивиденти", заяви пред иранската агенция Тасним Амир Мохебиян, експерт от Техеран.

Той подчерта, че организаторите на това движение "очевидно не са очаквали, че то ще придобие такъв мащаб. Не можете да си играете с протестните движения."

Фалиращи банки

Въпреки това недоволството, дължащо се на икономическата ситуация, се усеща от няколко години и доминираше последните избори през май.

Вече се състояха малки протести: през последните седмици свързаната със синдикатите агенция ИЛНА съобщи по-конкретно за протести на стотици работници от петролния сектор заради забавяне на заплатите, както и на производители на трактори в Табриз, обявяващи се срещу затварянето на техния завод.

Недоволството само се засили с фалита на кредитни дружества, засегнал милиони инвеститори.

Броят на тези дружества се увеличи значително по време на мандата на президента Махмуд Ахмадинеджад. Те се сгромолясаха след спукването на балона на пазара на недвижими имоти.

"Не съм изненадан от тези протести. През последните две години имахме шествия срещу банките и кредитните институции", припомня Моджтаба Мусави, политолог от Техеран.

"Всички казват, че протестиращите са от бедните класи, но много от тях са от средната класа, която загуби много от своите активи", уверява той пред АФП.

Право на протест

Въпреки очевидните икономически причини недоволството от ограничаването на гражданските свободи продължава.

Дори членове на консервативната политическа класа признават, че иранците нямат много възможности да изразяват своето недоволство.

"Нашата конституция признава правото на протест, но на практика няма механизъм за неговото използване ", подчертава пред агенция ИСНА Голамреза Месбахи Могдам, говорител на (консервативната) Асоциация на войнстващите духовници.
"Представителите на властта трябва да слушат народа. Медиите също имат задължение да отразяват протестите".

В неделя самият президент Рохани призова за създаване на "пространство", в което хората да могат да изразяват "ежедневните си притеснения".

Някои експерти се съмняват, че протестите може да представляват сериозна заплаха за
режима, и смятат, че те не изглежда да следват ясна организационна схема.

Политическите лозунги се смятат за неочаквано предимство за режима, което му позволява да предприеме строги действия срещу протестиращите, определяйки ги като антисоциални и склонни към насилие.

"Системата предпочита политическите протести пред предизвиканите от икономически причини, защото първите са по-лесни за контролиране", подчертава Мусави.
 

/БТА/