Все по-голямата геополитическа роля идва на цената на пролята кръв. Това бе насилствено напомнено на Русия в понеделник, когато посланикът ѝ в Турция – Андрей Карлов, бе застрелян в арт галерия в Анкара. Русия може би нямаше да плати тази цена, ако бе стояла встрани от конфликта в Сирия, пише Леонид Бершидски за BloombergView.

През 2012 г., когато американският посланик в Либия Крис Стивънс бе убит в Бенгази, руската пропагандна машина започна да поучава САЩ за намесата им в Близкия изток. „Причината бе призивът на Вашингтон към НАТО за намеса в конфликта в Либия“, заяви руската държавна телевизия тогава. „Но предупрежденията, че рано или късно това ще доведе до ефект на бумеранга, бяха удавени в лозунгите за победа на демокрацията в тоталитарните страни“.

След убийството на Карлов Русия опита от собственото си лекарство, дадено ѝ от украинския външен министър Павло Климкин. Tой добави, че това „не е оправдание“ за убийството на посланика.

Колкото и груби да са подобни твърдения, има известна доза истина в тях. Посланиците се убиват, защото те представляват страните си. Дипломатите са проводници на националните си политики. Това ги определя като цели за онези, които искат да направят изявление срещу тези политики. 

Между 1968 и 1979 г. петима американски посланици са били убити, трима от тях в Близкия изток, един в Кипър и един в Гватемала – две страни, за които САЩ бяха обвинени, че се намесват. Турция има дълъг списък от дипломати, включително четирима посланици, убити между 1973 и 1994 г. от арменски организации като отмъщение за геноцида над арменците преди 100 години, който Турция не признава и до днес. През 1981 г. Франция изгуби посланика си в Бейрут като отмъщение за ролята ѝ в Ливанската гражданска война. Списъкът продължава и включва десетки дипломати с по-нисък ранг.

Русия има изключително голям късмет в това отношение. През 1829 г. посланикът ѝ в в Техеран – един от най-уважаваните писатели в Русия, Александър Грибоедов бе убит в бунт срещу огромното руско влияние и упоритата арогантност след победата във войната срещу Персия. Като изкупление шахът изпраща на руския цар огромен диамант. След това руски посланици са били убивани само от офицери от Бялото движение като отмъщение за поемането на властта от болшевиките. Едно от обясненията за успешната липса на покушения може да е, че още по време на Съветския съюз сигурността на дипломатите се възприема изключително сериозно, като посолствата се превръщат в крепости, а посланиците защитават. Друга причина е, че СССР често е на страната на агресивните страни, които убиват западните дипломати.

Сега обаче Русия се оказва в нова непозната позиция. Тя все още не е част от Запада, поне доколкото той смята това, но е достатъчно западна и достатъчно безбожна, за да стане цел на стотици ислямистки терористични групи. Някои от тях мразят по равно и Русия, и САЩ, други мразят повече едната страна. Турският полицай, застрелял Карлов, очевидно е подкрепял силно бунтовниците, които сирийската армия, с руска подкрепа, победи в Алепо. Но човек лесно може да си представи американски посланик да се окаже цел заради провала на страната му да се намеси, което според някои е предателство, или заради американските бомбардировки срещу ИДИЛ.

Макар че страните, които най-вече представляват западната светска цивилизация не могат да заемат обща позиция по Сирия, всички те са цел на терористите – толкова неразличими за тях, колкото са и различните групи бойци в Сирия за обикновения наблюдател на запад. Руснаците може и да смятат, че страната им се е намесила в Сирия като контрабаланс на враждебното американско влияние, но за ислямистите това е просто поредната страна кръстоносец.

Човек може да вини за убийството на Карлов напереното налагане на руския президент Владимир Путин, насърчаването на ислямистките ценности от турския президент Реджеп Тайип Ердоган или хитрите противници на Ердоган, които се опитват да навредят на зараждащото се партньорство на Турция с Русия по Сирия. Човек може да разгледа мотивите на конкретния убиец и да омаловажи липсата на мисъл по сигурността на конкретния посланик. В крайна сметка обаче нищо от това няма значение.

До голяма степен намесата на „западните“ сили в Близкия изток днес е изправена пред същите опасности като през 70-те и началото на 80-те, когато са убити повечето посланици. Регионът още веднъж е буре с барут, като този път обаче войните изселиха десетки милиони. Мнозина от тях недоволстват срещу намесващите се сили или пък могат да усетят, че са недоволни, когато терористичните групи се опитват да ги привлекат, шептейки отрова в ушите им. Това е война, в която всеки представител на светския свят е нечия цел.

Това, може би, е причината да няма видим разрив между Русия и Турция. Във вторник външните министри на двете страни положиха цветя в Москва в памет на убития посланик. Ако убийството изобщо е повод за война, тя трябва да е срещу ислямистките радикали от всички страни на сирийската кървава баня.

Още подобни анализи четете в Investor.bg