Това е откъс от книгата „Метеорите” (1975) на френския писател Мишел Турние, който си отиде преди дни на 91-годишна възраст.

Неговите творби са спечелили едни от най-авторитетните награди – „Голямата награда за роман на Френската академия” и „Гонкур”, съответно за „Петкан или Чистилището на Пацифика” и за „Горски цар”.

Тук припомняне философската му тема за разликата между бедния и богатия, а именно – психологията на бедните.

1.       Бедните ядат два-три пъти повече от богатите. Първоначално си мислех, че по този начин си набавят енергията, която изразходват при тежкия физически труд. Това обаче не е така, защото крайният резултат е тенденция към наднормено тегло. Истината е, че бедните, дори и когато не са в нужда, не могат да се освободят от вродения страх от глада, чийто призрак още преследва човека след столетия на лишения. В същото време бедните се придържат стриктно към естетиката на немотията, която повелява, че пълните жени са красиви, а шкембето при силния пол е белег на мъжественост и авторитет.

2.       Бедните се обличат по-топло от богатите. След глада студът е най-голямото плашило за тях. Бедните постоянно са изложени на атавистичния страх от студеното и виждат в него първоизточника на повечето болежки и злини. Да ядат малко и да ходят леко облечени са привилегии на богатите.

3.       Бедните по рождение водят заседнал живот. Селският им произход ги кара да възприемат пътуването като изкореняване от родната почва, като излишно шляене или насилствено изгнание. Те не са способни да пътуват с малко багаж. Обичат да планират пътуванията си отрано с най-малки подробности, като се товарят с куп излишни вещи “за всеки случай”. И най-малкото пътуване при тях е придружено от тупурдията на преместване в ново жилище.

4.       Бедните са все болни. Третият им най-голям страх е от болести. Лекарите в бедняшките райони го знаят най-добре - там непрестанно ги тормозят за “настинка” и “лошо храносмилане”. Бедните често се чудят защо богатите боледуват толкова рядко. Отговорът е прост - защото не мислят за болести.

5.       Понеже работата им е тежка и скучна, бедните имат две мечти в живота - отпуските и пенсионирането. Само ако си от властващите класи, имаш възможност да игнорираш тези два миража.

6.       Бедните искат да бъдат уважавани и издигат почтеността в култ. Те не са никога напълно сигурни, че принадлежат към човешката раса. Ами ако са само едни животни? Оттук и желанието им да се издокарват с модерни дрехи, да носят шапка и да заемат макар и скромно място в човешкото общество. Това обяснява и тяхната фалшива скромност. Почтеността е лесна за дефиниция - това е деградирал кодекс на честта. Последният е бил основен регулатор на морала при аристократите. Когато буржоазията измества благородниците в лидерството на нацията през 1789 г., честта пада жертва пред почтеността и нейните два основни стълба: фалшивата скромност и благоприличието, които аристокрацията искрено ненавижда.

7.       В политическо отношение бедняците са закоравели консерватори - те се осланят на статуквото в обществото, защото имат намерение да си проправят път в него. Техният хоризонт е средната класа, а смисълът на живота им е да се доберат до нея колкото се може по-скоро. В резултат на това нито една революция в света не е тръгнала от народа.

Източник - превод: trud.bg