Самото чувство не е точно разочарование, но само по себе си е разочароващо, след като, вървейки към своята цел, сме си го представяли много по-вълнуващо и възнаграждаващо.
Но защо се чувстваме така, след като седмици, месеци и понякога дори години сме работили, за да постигнем това, което сме получили?
Науката казва, че е съвсем нормално, защото точно по този начин работи мотивацията на мозъка. За щастие има начин да ограничим неприятното чувство на недоволство и да се насладим на малките и големите победи в живота пълноценно, но затова трябва да променим начина си на мислене.
Сигурно сте чували за „хормоните на щастието“
Е, допаминът, както може би знаете, е един от тях и бушува във вас всеки път, когато ядете шоколад или се влюбвате.
Десетилетия наред учените смятат, че самото ядене на шоколад кара тялото ни да произвежда повече допамин, правейки ни по-щастливи. Напредналата наука в последните години обаче се опитва да отхвърли това твърдение и да докаже, че ролята на допамина в мозъка е друга.
Учените смятат, че допаминът не играе ролята на награда, а на мотивация за преследване на наградата. Или в случая с шоколада – допаминът ни кара да искаме шоколад, затова когато хапнем от него, той се превръща в наша награда и има страхотен вкус.
Всъщност допаминът е доста по-сложен, отколкото предполагаме
Освен хормон, той е и невротрансмитер и пренася информация от една мозъчна клетка до друга. Как ни влияе зависи от това, какви неврони са включени в процеса и до какви рецептори достига сигналът. В различните части на мозъка допаминът може да бъде отговорен за движенията ни, нивата на другите хормони и дори функциите на някои органи.
И въпреки това, когато четем или слушаме за него, най-често се говори за възнаграждаващата му функция и мезолимбичния път - система на мозъка, която кара хората да се развиват и да оцеляват в продължение на милиони години.
Какво общо има всичко това с разочароващото чувство, което усещаме, след като постигнем целите си?
Докато устремено вървим напред, тялото ни непрекъснато произвежда допамин, който да ни кара да продължаваме към заветната цел. Сънуваме това, към което се стремим, щом затворим очи го виждаме в различни светлини, представяме си как ще се чувстваме, когато го постигнем, и създаваме една идеалистична идея за постигането на целта си.
Именно затова, когато получим това, което сме искали, усещаме доза разочарование. От една страна нивата на допамин спадат, от друга – целта най-често не изглежда така, както сме си я представяли.
С други думи – трябва да осъзнаем, че не всичко изглежда така, както сме си го представяли, и трябва да се научим да живеем с това. Фактът, че мечтаната ваканция в Рим не е протекла както в сънищата и представите ни, не трябва да ни кара да бъдем разочаровани след седмица, прекарана в спокойна италианска вила в покрайнините на Вечния град.
Това, че сядайки на шефското място в отдела не ни се струва толкова авторитетно, както когато сме гледали към този стол от друг ъгъл, не означава, че сме постигнали по-малко.
Празнувайте всяка малка победа, опитайте се да не идеализирате всичко в представите си и все пак имайте някоя друга резервна цел, която да ви крепи, когато почувствате, че вече постигнатите не са толкова „голяма работа“.
