Харесвам непрозрачните мъже…

Ония, дето трудно се предвиждат…

Мъжете със стоманено лице…

С сърце, което девет порти крият…

Мъжете-войни, с поглед на орли…

С черти сурови, в битки закалени…

И на самотен остров с сто жени,

на своята, през зъби, да са верни…

По-грубите, по-дивите мъже…

не фини, нежни със обноски светски…

А тия, що брадата им боде…

С ръце – въжета плели, а не плетки…

Харесвам непрозрачните мъже…

С характер на приспани урагани…

Такъв ми трябва, да ме отнесе

… от обич… та за друг да не остане…

Гергана Иванова