По време на окупацията на Мосул терористи на ИДИЛ прибегнаха до невиждани жестоки изтезания, с които не жалят дори жените и децата, разказва агенцията Спутник, като се позовава на жителката на обсадения град .
Както разказва С., терористи нападнали малките деца без надзор и жестоко се изгаврили с тях. Тя твърди, че има и два случая на отвлечени момиченца под 10 години. Те е трябвало да изберат едно наказание: камшик или ухапване. Родителите йм предпочели ухапването, тъй като се предполага, че в най-лошия случай само зъбите ще останат по тялото на детето. В действителност „ухапването” се случва със специално метално устройство, което предизвиква дълбоки болезнени рани, които водят до обилни и тежки кръвоизливи - клещи.
Под надзор
Бойците имат стриктни изисквания към облекото на жителите и наказвали всякакво несъответствие с техния предвиден „дрес код”. Жените нямат право да носят друго, освен черни дрехи, дори чорапите и торбите им не трябва да бъдат различен цвят. Позволено им е да носят само равни подметки и гримът е строго забранен. Друг съществен елемент от дрехите са ръкавиците. Бойците са принудени да прикриват лицата на жените си с два слоя плат. Много от тях дишат трудно, но са длъжни да бъдат облечени по този начин.
С. разказва, че по време на окупацията е имало специални „наблюдатели” из целия град, които внимателно изучавали всеки човек. Избягването на срещите с тях е невъзможно. Винаги можеш да получиш камшик или глоба за престъпление, и няма оправдание, от което тероризма да се интересува.
След като на пазара в Източен Мосул въоръжени мъже спрели жена и махнали завесата от лицето и, тя е била принудена да понесе над 30 удара с камшик на улицата. Съседите наблюдавали мълчаливо и не правили нищо, защото се страхували за живота си. Няколко часа по-късно, жената починала от раните си.
Наблюдателите на ИДИЛ не са само за жени. Те искат от мъжете да не бръснат брадите си и пушенето е строго забранено. Пушачите се бият с камшик, някои от тях понасят и глоби. Бойците не толерират никакви критики. За това престъпление им се зашиват устите.
Постоянен страх
С. и семейството и се опитвали да напуснат дома си. През първата година на окупацията гледали телевизия и си пишели в интернет с приятели. Когато градът бил завладян, те можели вече само да четат и децата не излизали на улицата, защото физическото им здраве било в опасност.
В такива обстоятелства е невъзможно да става въпрос за образование или здравеопазване. С. казва, че децата не се ваксинират и има малко лекари. Въпреки, че благодарение на медицинската помощ в града има много оцелели, хората избягват посещенията при лекари.
