В нашата епоха се наблюдава особен феномен - обличаме в нови думи старите ситуации, пише Ерик Земан от "Фигаро". Френската литература винаги е създавала образи на жени с "мъжка" физика, както казваше Флобер, и още повече "женствени" мъже. Това полово антредьо беше подигравано, уязвявано с лоши шеги, рядко изтезавано. Решихме да го приемем сериозно, дори трагично, измисляйки израза "неутрален пол": нито мъж, нито жена; трети пол, пише "Труд".
Нашата епоха има също тази особеност да иска от съдията мнението му за всичко. Това нахлуване на съдебната власт би скандализирало революционерите от 1789 г., които смятаха, че съдията е само "устата на закона". Но нашите модерни прогресивни дейци са убедени, че управлението на съдиите е най-доброто от републиканските ценности и на правовата държава. Не е учудващо, че тази история с "неутралния пол" – какъвто един човек поиска да бъде вписан в документите му за самоличност – стигна до Касационния съд (съдът отхвърли искането му, бел. пр.).
Характеристика на нашата епоха е, че приема много сериозно тези сексуални истории, с които се забавляваха на драго сърце развратните ни предци.
Вече няма разлика между местни и чужди, нито между мъже и жени. Ние създаваме едно неразличимо същество, без отечество, без корени, същество "без качества”, за което вярваме, че ще бъде по-свободно, докато то ще бъде всъщност само по-празно.
Феминизмът се съдържаше в думите на Симон дьо Бовоар: "Не се раждаш жена, ставаш такава".
Този първоночален конструктивистки феминизъм породи теорията за рода, скъпа на Джудит Бътлър, която смята, че не трябва да бъдем определени от сексуалната си природа – която всъщност е "социална конструкция", измислена от мъжете, за да оправдаят господството си над жените – а от своята индивидуална воля, от суверенния си избор.
Феминизмът завършва със сексуално обезразличаване и хомосексуални или транссексуални искания, въпреки възмутения вой на някои феминистки, искрено ужасени от чудовището, за чието създаване са допринесли.
