Отдалеченият остров Хендерсън - малка точка на картата в безбрежните води на южния Тихи океан - се намира на половината път между Нова Зеландия и Чили. Това е един от четирите острова, които съставляват островната група Питкерн.

Именно тук през 1789 г. бунтовниците от HMS Bounty търсят безопасно пристанище. Те акостират на остров Питкерн, който се намира на някои 190 км от Хендерсън.

Това е единственият обитаем остров в групата. Никой не живее на Хендерсън, който се радва само на посещевия от учени и местни. Най-близката голяма земна маса е на повече от 5000 километра от него.

 

Но въпреки че е много отдалечен и ненаселен, остров Хендерсън не е недокоснат от човешкото влияние. Пясъчните плажове, които би трябвало да са девствени, са пълни с боклуци.

Изследователите смятат, че има около 38 милиона пластмасови къса с обща маса 18 000 кг, разпръснати на брега. По-голямата част от останките - приблизително 68 процента - дори не са видими, те са погребани под пясъка, посочва Amusing Planet.

Върху всеки квадратен метър от плажовете на Хендерсън има между 20 и 670 парчета пластмаса на повърхността и между 50 и 4500 броя, заровени в пясъка на дълбочина до 10 сантиметра.
 

Около 3750 нови парчета отпадъци се изхвърлят на северния плаж на острова всеки ден. Ако тези оценки на учените са правилни, остров Хендерсън може да е с най-висок процент плътност на замърсяване с пластмаса в световен мащаб. 

Откъде идват всички тези боклуци? От огромната пластмасова супа, наречена океан, разбира се. Остров Хендерсън се намира в покрайнините на южната част на Тихия океан, където воден поток се завихря Австралия и Южна Америка, ограничен от Екватора.

Той привлича боклуци от южния Тихи океан и далечните континенти и ги депозира на брега на Хендерсън. Подобен феномен се среща в Северното полукълбо, където пластмасата от северния Тихи океан се изхвърля на плажа Камило на Хаваите.
 

Дженифър Лоуърс, учен от университета в Тасмания, който ръководи изследването на отпадъците, проследява източника им до 24 различни страни от всеки континент.

Изввърлена на брега, пластмасата става крехка от UV слънчевите лъчи и се разпада на стотици или дори хиляди парчета, някои от които са по-малки от 2 милиметра. Те се погребват в пясъка и се превръщат в постоянна част от острова.

Въпреки това, мястото е обявено за обект на световното наследство от ООН през 1988 г. Уеб сайтът на ЮНЕСКО все още описва острова като "един от малкото атоли в света, чиято екология е практически недокосната от човека".