Благоевград. Благоевград. Православната църква почита св. Великомъченик или княз Йоан Владимир. За Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград каза, че той е бил управител на областите Зета и Далмация. „По природа той бил много миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора Косара и го върнал на неговия престол. След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 година от сърдечен удар след като видял пленените ослепени български войници, възцарил се синът му Гавраил Радомир. Но византийското коварство подстрекавало братовчеда му Иван Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан Владимир Българин, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредничеството на Охридската архиепископия и Архиепископ Давид уж за мирни разговори“, каза още Стефанова.
Тя добави, че кроткият и незлоблив Йоан Владимир повярвал на църковното посредничество и приел поканата, но Иван Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. „И понеже мечът по някаква причина не могъл да уязви Йоан Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моя меч. Готов съм да бъда убит, както Исаак и Авел“. Злодеят го посякъл и тогава станало чудо – светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Бог светата си душа на днешния 22 май, само че 1016 година“, допълни Стефанова. Тя отбеляза, че жена му отнесла тялото в неговите владения и тържествено погребала го погребала в църквата, в която сама завършила живота си в пост и молитва. „След 2 години убиецът Иван Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на Свети Йоан княз Владимир Български чудотворец са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират и до ден днешен в град Елбасан, Албания“, уточни Стефанова.
Ливия НИНОВА