Коцепцията за разграничаване в Косово, която наскоро бе озвучена в Прищина като единствен възможен изход от конфликта със Сърбия, вече не се обсъжда. Вместо нея все по-често се чува войнствена и агресивна риторика. Във вторник, 28 май, тя се увенча с въоръжена провокация на косовския спецназ РОСУ срещу сръбското население в северната част на провинцията.
Резултатът от провокацията е задържането на около 30 души, включително член на мисията на ООН в Косово, гражданинът на Русия Михаил Краснощеков. Някои задържани, включително Михаил Краснощеков, бяха ранени с различна степен на тежест. Руското външно министерство вече осъди категорично цялата операция на РОСУ като цяло и задържането на руски мисионер, който има дипломатически имунитет.
Засега ООН се въздържа от официални заявления; в същото време контролираната от НАТО КФОР определи събитията в Северно Косово като „полицейска операция“, а освен това призова всички страни да „разрешат споровете мирно и отговорно, без прилагане на сила или насилие“. В официалното прессъобщение се твърди, че „хората трябва да запазят спокойствие, няма от какво да се страхуват... КФОР продължава да наблюдава ситуацията и е готова да се намеси, ако това се намеси, в качеството на трета страна, за обезпечаването на сигурността на всички общини в съответствие със своя мандат и в съответствие с Резолюция 1244 на СС на ООН“.
Впрочем, оптимизмът на заявленията на КФОР изглежда напълно неискрен: Прищина абсолютно недвусмислено декларира пълно незачитане на решенията на Съвета за сигурност на ООН и мнението на европейските политици като цяло, както и ангажимент към идеята за „Велика Албания“ и нежеланието да се правят отстъпки в конфликта със Сърбия. По-скоро е обратното: Тачи показва готовност да направи всичко каквото трябва, за да провокира Белград да използва въоръжени сили или да изгони сръбското население от провинцията.
Очевидно е, че думите на сръбския президент Александър Вучич, който първо заяви в парламента, че Белград е загубил изцяло контрола над Косово и призова сърбите „да се примирят с това и да продължат напред“, а след това нареди армията да бъде приведена в бойна готовност и съобщи, че е готов „да запази мира почти на всяка цена“, не произведоха никакво впечатление на Прищина. Хашим Тачи не крие, че иска само изостряне на конфликта. Много е вероятно в близките дни в северната част на провинцията да бъдат организирани нови провокации и репресии срещу сръбското население.
Клането може да започне във всеки един момент - въз основа на динамиката на събитията, логично е да се предположи, че за да се изпълнят задачите, поставени от кураторите от Държавния департамент на САЩ и от Тирана, ръководството на Косово може да се реши на много по-амбициозни провокации. Освен това, ако Сърбия реши да разположи своите войски в региона за защита на цивилното население, обвиненията в пренебрегване на Резолюция 1244 на СС на ООН ще бъдат адресирани до Белград.
Вероятно отговорността за предотвратяване на кръвопролития и запазване на предишните решения и споразумения се носи предимно от ООН. Ако една организация не е в състояние да постигне съответствие с изискванията на резолюциите на собствения си Съвет за сигурност от шепа от самонадеяни компрадори, възниква въпросът: какъв е смисълът на ООН? Страхливата позиция на ООН повдига логичния въпрос: защо трябва да плащаме значителни вноски в бюджета на организация, чиито решения не си струват хартията, върху която са отпечатани?
Опасното нажежаване на страстите в Косово, както и откритата агресия срещу руския дипломат, ни карат да се замислим за необходимостта от предприемане на незабавни стъпки за де-ескалация на конфликта. Напълно вероятно е решаващата дума в този процес да бъде казана от Русия, която по никакъв начин не е склонна да толерира атаки срещу дипломатите си от опортюнистите от провинция, чийто размер е по-малък от която и да е от руските области.
Най-вероятно, безкомпромисната политика на Прищина говори за несъстоятелността на съществуващия формат на дейността на КФОР и прословутата Резолюция 1244 на ООН. Напълно възможно е конфликтът в Косово да запали целия регион, а това не е изгодно нито за ЕС, нито за Сърбия, нито за Русия. Уви, уроците от миналите войни явно са останали ненаучени.
Така че преди Балканите отново да се потопят в хаоса на войната, е необходимо спешно да се свика заседание на Съвета за сигурност на ООН и да се разработи нов формат, който ще позволи на Прищина да бъде успокоена и да се възстанови реда в провинцията. Остава да се надяваме, че Русия, Сърбия и Европейският съюз ще постигнат разбирателство и ще спасят региона от големи неприятности.
Превод и редакция: Иван Христов
