Букурещ не се подготви особено за ротационното председателство – нито президентът Клаус Йоханис, нито министър-председателят Виорика Дънчила са особено притеснени за проблемите на Европа. Но в това има и позитиви – Румъния няма да повтори грешката, направена от Австрия по време на нейното председателство на ЕС. Преди половин година правителството на канцлера Себастиан Курц излезе на европейската политическа сцена с амбициозна програма и и накрая предизвика само разочарование. Румъния, която пое председателството на Съвета на Европейския съюз от Австрия в началото на годината, е далеч по-скромна в амбициите си.
Правителството в Букурещ, остро критикувано по отношение на реорганизацията на съдебната система и отслабването на борбата с корупцията, има само четири общи цели - по-голяма сигурност, по-голямо сближаване, укрепване на общи ценности и по-добър имидж на ЕС като глобална сила. Кой не иска повече сигурност в борбата срещу тероризма или в интернет? Кой не се застъпва за борба с расизма и нетолерантността или засилването на конкурентоспособността и цифровата икономика?
Скромните амбиции на правителството на Социалдемократическата партия (СДП) и либералната „Алде“ имат основателна причина. Силният мъж на Румъния, осъденият лидер на СДП Ливиу Драгня, няма дълбок интерес към европейската политика. Той е загрижен за укрепването на вътрешната си власт за сметка на отслабването на съдебните и антикорупционните агенции.
Затова Драгня обича да отстъпва европейската сцена на своя консервативен противник - президента Клаус Йоханис. Бившият кмет на Сибиу представлява страната си според румънската конституция в Европейския съвет.
Румъния няма да провали Европа в трудната фаза. Защото правителството в Букурещ се възприема преди всичко като модератор и генератор на идеи, а не като допълнителен двигател в ЕС. Публично проявената нервност на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е пресилена, въпреки че румънският президент и правителство се борят помежду си и страната е под зоркото око на Брюксел заради отслабващата му борба срещу подкупите и непотизма.
Във всеки случай значението на председателството на ЕС често е надценено. В много случаи правителствата се интересуват предимно от благоприятното си представяне пред избирателите в собствената си страна, а не от алтруистичната реализация на европейските цели. Както и да е, важните въпроси ще бъдат контролирани от Брюксел - като предстоящия Брекзит в края на март. Австрия вече изпита това по време на своето председателство през втората половина на миналата година.
Дори и с планираното разширяване на ЕС на Западните Балкани, музиката не я свири Букурещ, а Брюксел. Това важи и за важните въпроси като бюджета на ЕС от 2021 г. до 2027 г. или желаната реформа на политиката в областта на убежището. Като се има предвид това добре подготвено разпределение на задачите, румънското правителство не може да причини много щети.
Във всеки случай Румъния има неоценимо предимство. За разлика от частично евроскептичната Австрия, в Румъния съществуват само приятелски настроени към Европа партии. Неслучайно мотото на румънското председателство е „Сближаване, общи европейски ценности". Европейското приятелство не е странно, тъй като карпатската страна е получила видими и забележими ползи от многобройните субсидии от ЕС след присъединяването си преди дванадесет години. С проевропейския Клаус Йоханис начело, Румъния все още е най-голямата страна в Югоизточна Европа.
Превод и редакция: Тереза Герова
