2010 г.
Президентът на Република България връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие на Негово Високопреосвещенство Неофит русенски митрополит „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-а годишнина“.
2010 г.
Президентът на Република България връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен на:
1. проф. Емил Боев за особено значимите му заслуги за развитието на българската наука и култура
2. проф. Колю Донев за безспорните му заслуги като ректор на Икономическия университет – Варна, и във връзка с 90-годишния юбилей на университета.
1991 г.
В периода 21 – 22 юни се провежда Третата национална конференция на СДС, която призовава за нови парламентарни избори. Промените в устава предвиждат СДС да стане национално движение от партии, организации и граждани.
1930 г.
Организацията „Въртоп" взривява бомба на Нишката гара. Арестувани са 25 македонски дейци.
1923 г.
Учредено е Задгранично представителство на БЗНС в Прага начело с Райко Даскалов и други земеделски емигрантски дейци. Задграничното представителство е организационен център на БЗНС. Поставя си за цел да ръководи земеделските сили вън и вътре в страната и да обедини тяхната дейност в тежката обстановка след държавния преврат на 9 юни 1923 г.. През февруари 1924 г. Задгранично представителство подписва съглашение с БКП за създаване на единен фронт. Впоследствие обаче не спазва това споразумение. През 1925 г. земеделската емиграция се разцепва. В резултат на това възникват и две задгранични представителства: едното - дясно крило, ръководено от Ал. Оббов и К. Тодоров, и другото – центристко крило, начело с Н. Атанасов и Хр.Стоянов. След амнистията през 1932 г. по-голямата част от земеделците -емигранти се завръщат в България, с което се слага край на задграничните представителства.
1913 г.
Гърция обявява война на България.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война 30-ти пехотен Солунски полк води тридневни сражения срещу сръбските войски в района на Криволак.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война 1-ви Артилерийски полк води сражения със сърбите при Плоча, Чука и Острика, Македония.
1913 г.
Първа Българска армия на ген.-лейтенант Васил Кутинчев овладява Княжевец, а на 24 юни - Пирот.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 1 Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - редниците Симеон Кузманов, Ново Теофилов и Спас Новов от Ябланица, Дебърско, Ефрем Начов от Селце, Дебърско, Йосиф Христов от Галичник, Дебърско, Данаил Димитров от Тресанче, Дебърско, Марко Спасов от Неуези, Дебърско.
1910 г.
В София е основан Общ независим съюз на свещеническите братства с орган в. „Съветник", който отхвърля зависимостта си от Светия синод.
1902 г.
Издаден е първи такрир на екзарх Йосиф I за съставянето на Светия синод и на Смесен съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите, подкрепен от българското правителство.
1877 г.
Части на Долнодунавския отряд под командването на ген. Аполон Цимерман извършва десант при Галац и село Гарван и започва настъпление в Северна Добруджа.
1858 г.
В Цариград е свикано събрание на представители на местната българска колония за изграждането на нов по-представителен български храм. За целта събранието приема „Устроение на Народната Българска Църква в Цариград”.
1837 г.
Високата порта разрешава изнасянето на „излишните" зърнени храни от българските земи, „след като са изпълнени вече нарядите, определяни всяка година според установения ред за държавните складове".
Високата порта е наименование на учрежденията на великото везирство и на Държавния съвет (Дивана) в Османската империя. До XVIII в. под Висока порта се разбира личната резиденция на великия везир, а след това - върховното управление на империята. Просъществува до 1 ноември 1922 г.. В преносен смисъл Висока порта означава правителството на Османската империя.
Според други източници до 1728 г. терминът “ Висока порта “ се отнася пряко до султанския дворец и диван с техните служби, след това до учрежденията, намиращи се под прякото ръководство на великия везир. Обхваща вътрешното и външното министерство, държавния съвет, секретариатите на министерствата.
813 г.
Победа на българската армия, командвана от хан Крум, в битката при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил І Рангаве (811–813 г.) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашеството.
Битка при Версиникия е сражение между български и византийски войски край крепостта Версиникия, разположена северно от Одрин. Предприета е от византийския император Михаил I Рангаве с цел да спре настъплението на българския владетел хан Крум (803-814 г.) към Източна Тракия. Византийците претърпяват поражение, което позволява на българските войски не само да завземат почти цяла Източна Тракия, но и да стигнат до стените на Цариград.
Хан Крум е български хан от 802 до 814 г. Неговата политиката по отношение на Византия първоначално е миролюбива. Възползва се от победата на франките над аварите и включва в пределите на България част от техните владения през 805 г. През 807 г. византийският император Никифор I Геник предприема поход срещу българите, но стига само до Одрин. В отговор Крум започва действия на юг. През 808 г. разгромява византийците в долината на р. Струма, а през 809 г. превзема Сердика (дн. София). Отхвърляйки мирните предложения, византийския император нахлува в Българя и превзема столицата Плиска, опожарява я и отнася съкровищата на владетеля. Хан Крум организира засада, като разгромява Никифор при оттеглянето му във Върбишкия проход Източно от Стара планина на 26 юли 812 г. В чест на победата българският владетел заповядва от черепа на убития император да бъде изработена ритуална сребърна чаша. Предлага мир на новия император Михаил I Рангаве, но получава отказ. През 811-813 г. войските на хан Крум превземат и опустошават много византийски крепости в Източна Тракия, а населението им е преселено отвъд р. Дунав. Крум нанася ново голямо поражение на византийците при Версиникия, близо до Одрин на 22 юни 813 г.; достига и обсажда Константинопол, където по време на преговорите е направен опит да бъде убит. Тъй като няма достатъчно сили за атака, българският владетел се оттегля. Умира в периода на подготовка за завладяване на византийската столица на 13 април 814 г.
На тази дата са родени:
1933 г.
Роден e Димитър Георгиев Казаков (Нерон) - български художник.
1924 г.
Роден е Александър Янков - български юрист, професор по международно право.
1862 г.
Роден e Иван Димитров Шишманов - български литературовед и критик, етнограф, фолклорист, общественик, действителен член на БКД (1902 г.) и на други чуждестранни АН.
На тази дата умират:
1925 г.
Умира Митьо Ганев, български комунист.
1959 г.
Умира Стоян Кантуров, български революционер.
1996 г.
Умира Апостол Пашев, български политик.
1996 г.
Умира Недялка Керанова, българска народна певеца.
2001 г.
Умира Лика Янко, българска художничка.
2012 г.
Умира Георги Бакалов, български историк, работещ в областта на средновековната балканска история.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
