2012 г.
Доходът на човек от населението в Китай се изравнява с нивата в България.
2009 г.
На Тенкоко Сонода, председател на японско гражданско сдружение Клуб "София" и заместник-председател на Японо-българската асоциация за приятелство е връчен оредн „Стара планина” първа степен „за изключително големите ѝ заслуги за развитието на политическите контакти на високо равнище, на гражданския и културен обмен между двете страни, както и по повод нейната 90-годишнина.”
2005 г.
Става ясно, че френският клон на правозащитната организация „Адвокати без граници“ се включва в защитата на междувременно осъдените на смърт български медици в Либия, като участието им е безвъзмездно. Контактът е осъществен посредством Марин Райков. който по това време е посланик на България във Франция
2003 г.
С решение на 39-тото народно събрание от 23 януари 2003 г. ВИХВП е преименуван в Университет по хранителни технологии
1970 г.
България подписва дългосрочна търговска спогодба с Франция за периода 1970- 1974 г.
1945 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в българските 10-а и 16-а
пехотна дивизия са назначени за съветници офицери от Съветската армия.
1928 г.
Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобеловата награда за литература за 1929 г.
Иван Грозев е роден през 1872 г. Той е поет, драматург, литературен критик и теоретик. Публикува за пръв път през 1896 г., когато в сп. “Българска сбирка” са поместени негови стихотворения. От началото на 20-те години започва да се занимава с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. Ив. Грозев изнася лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет. Сътрудничи на сп. “Хиперион”. Умира през 1957 г.
1923 г.
Със закон е възстановен Хасковският окръг, а Рилският, Бачковският, Троянският, Преображенският и Клисурският манастир са признати за отделни общини.
1913 г.
В хода на Балканската война 1912-1913 г. започва настъплението на турските войски при Чаталджа. То е успешно отблъснато от авангардите на българските 4-а и 10-а пехотна дивизия.
1904 г.
Приет е Закон за Университета, с който Висшето училище е превърнато в Университет.
1886 г.
В Букурещ започват преговори между България и Сърбия за подписване на мирен договор, който официално да сложи край на Сръбско-българската война (1885 г.). Начело на българската делегация е назначен османски дипломат, но преговорите фактически се водят от втория делегат Иван Ев. Гешов (на снимката).
1878 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил.
Същия ден английското правителството начело с Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите. Целта е да бъде предотвратен пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград.
1854 г.
По време на Кримската война 1853-1856 г. новосформираният алай полк (състоящ се от християни доброволци) полага клетва в Одрин, след което се отправя под ръководството на Садък паша (Михаил Чайковски) към Силистренско, за да воюва срещу руската армия.
1843 г.
Александър Екзарх представя на княз Адам Чарториски (ръководител на полската емиграция в Париж) “Мемоар” по българския въпрос, който трябва да бъде връчен и на посланиците на Англия, Прусия и Турция, намиращи се във Франция. В “Мемоара” се настоява за политическа автономия на българите, както и за осъществяването на реални реформи в Османската империя, които да осигурят нормалното стопанско, културно и политическо развитие на българския народ.
1842 г.
По донесение на губернатора на Бесарабия руската полиция успява да арестува Петър Ганчев, помощник на Георги Раковски. Петър Ганчев живее в Бесарабия и е управител на митницата в Рени (Южна Бесарабия). Неговата задача е да набира доброволци измежду многобройната българска емиграция в Бесарабия и да осигурява оръжие за сформиране на втори въстанически отряд, който трябва да се прехвърли на юг от р. Дунав през Галац.
На тази дата са родени:
1872 г.
Роден е Гоце Делчев - виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Роден в Кукуш той завършва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на организацията. Става член и задграничен представител на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.
На тази дата умират:
1963 г.
Умира Гьончо Георгиев Белев - български писател. Роден е на 12 юни 1889 г. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в. "Вечерна поща". Става делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни съчинения: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др.
1958 г.
Умира Илия Бешков (Илия Бешков Дунов) - български художник, карикатурист и илюстратор. Той е брат на Ив. Бешков. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство "Н. Павлович". Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота ("Словото на Бешков", сб., 1965 г.).
1955 г.
Умира Иван Димитров Камбуров - български музикален публицист, критик и лексикограф. Завършва Русенската мъжка гимназия, след което следва в Лайпцигската консерватория (теория и композиция). От 1922 г. до 1924 г. специализира в Германия и Австрия. Работи като диригент на хорове, учител по музика и военен капелмайстор. Автор е на книгите: “Българска музика” (1926 г.), “Оперното изкуство и нашите оперни дейци” (1926 г.), “Петър Райчев” (1926 г.), “Музикален речник” (1933 г.), “Емануил Манолов” (1935 г.) и др.
1950 г.
Умира Васил Петров Коларов - български политик, деец на българското и международното комунистическо движение. Той е роден през юли 1877 г. в Шумен. През 1897-1900 г. следва право в Швейцария, учи френски, немски и английски език. От 1900 г. работи като адвокат в Шумен. Секретар е на шуменската комунистическа организация от 1902 г. Става постоянен докладчик на партийните конгреси, участва и в работата на международните конгреси и конференции. Заедно с Г. Димитров е организатор на Септемврийския селски бунт през 1923 г. (и двамата бягат в Югославия след потушаването му). В периода 1928-1929 г. е член на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. От 1931 г. до 1940 г. е директор на Международния аграрен институт и главен редактор на неговия печатен орган. Васил Коларов е един от създателите на Програмата на ОФ в Москва. На 9 септември 1944 г. се връща в България. Бил е председател на ВНС (1946 г.) и министър-председател (1949 г., след смъртта на Г. Димитров).
1944 г.
Умира Михаил Иванов Маджаров - български публицист, общественик, дипломат, редовен член на БКД (1884 г.). Той е племенник на Г. Бенковски. Завършва Пловдивското българско училище и Роберт колеж в Цариград (1877 г.). Депутат е в Учредителното народно събрание (1879 г.). Михаил Маджаров е един от водачите на Съединистката партия. От 1882 г. до 1885 г. е директор на финансите в Източна Румелия. Бил е редактор във в. “Марица”. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград. През 1889 г. заедно със С. Бобчев редактира сп. “Българска сбирка”. Става главен редактор на сп. “Юридически преглед”. В различни години е: народен представител (1880-1911 г.; 1919-1931 г.), подпредседател на V ВНС (1911 г.), министър на обществените сгради и благоустройството (1894-1898 г.), пълномощен министър в Лондон (1912-1913 г.) и Петербург (1913-1915 г.), министър на войната (1919 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1919-1920 г.). Михаил Маджаров е активист на Народната партия, русофил, един от редакторите на в. “Мир”. През 1902 г. по негова инициатива е създадено Дружеството на българските публицисти. Член е на Славянския институт в Прага. Особено ценни са неговите книги със спомени: “Спомени около епохата. 1854-1878” (т. I, 1942 г.), “Спомени (1854-1889)” (1968 г.).
1941 г.
Умира Добри Христов (Д. Х. Иванов) - български композитор и теоретик, член на БАН (1929 г.). Роден е на 14 декември 1875 г във Варна. За проявени музикални дарби Варненската община го издържа 3 години в Пражката консерватория (ученик на Дворжак). След това става професор в Музикалната академия в София. Композиции: над 250 училищни хорови и солови песни, “Тържествена увертюра “Ивайло” - за откриването на Народния театър (1906 г.), “Тутраканска епопея”, (1917 г.), “Литургия на св. Йоан Златоуст” (1925 г.) и др. Теоретични трудове: “Ритмични основи на нашата народна музика” (1911 г.), “Обща теория на музиката” (1924 г.), “Технически строеж на българската народна музика” (1928 г.) и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
