2006 г.
Минчо Боев Коралски е избран за председател (изпълнителен директор) Агенцията за хората с увреждания. Той е роден в София през 1951 г. Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски”. Заема длъжности като: специалист в ГУ „Социално осигуряване” (1980-1989); председател на Централната комисия по социално осигуряване (1989-1990); зам.-председател на Комитета по труда и социалните дейности и зам.-министър на Министерство на труда и социалната политика (1990-1992); експерт в социалната комисия към Народно събрание на Република България (1992-1993); секретар на Съюза за стопанска инициатива (1993-1994); народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1995); министър на труда и социалните грижи (1995-1997); главен директор в Националния осигурителен институт (1997-1998). Член е на Надзорния съвет на Национален институт за помирение и арбитраж (2001–2003).
2003 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на:
1. Бинка Желязкова
2. Въло Вълов (посмъртно)
1997 г.
Парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия (БСП), отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) „Декларация за национално спасение” от „националната катастрофа”, към която правителството на Жан Виденов води България.
1990 г.
В периода 3 януари и 15 май заседава Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация.
1981 г.
По предложение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова и кмета на София Петър Междуречки Министерският съвет утвърждава специални условия за проектиране и строителство на „Национална музейна палата в София - преустройство на Съдебната палата” - първи етап.
1966 г.
Състои се премиерата на филма “Горещо пладне” на режисьора Зако Хеския. Филмът е създаден по едноименната повест на Йордан Радичков (първа екранизация на негова творба). Автор на музиката към филма е Милчо Левиев. В ролите играят: Пламен Наков, Лъчезар Янков, Петър Слабаков, Григор Вачков. През 1965 г. филмът е представен на кинофестивала в Кан.
1951 г.
Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ, като в него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.
1948 г.
Общото събрание на Българската академия на науките (БАН) приема правилник за институтите към академията. В началото на годината то приема за първи път конкретен план за научната работа с отбелязване на теми, срокове и изпълнители.
1921 г.
Деветнадесетото Народно събрание отпуска кредит от 1 000 000 лв. за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия.
1920 г.
ЦК на БКП прекратява политическата стачка. На 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.
1907 г.
Група студенти освиркват княз Фердинанд при откриване сградата на Народния театър. Започва Университетската криза. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари). Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство (януари 1908 г.) начело с лидера на Демократическата партия - Александър Малинов.
1880 г.
Утвърден е първият градоустройствен план на София (Батенбергов), изработен от инж. Иржи (Георги) Прошек, който слага началото на радиалната структура на града.
1878 г.
По време на Руско-Турската освободителна война Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули.
На тази дата са родени:
1901 г.
Роден е патриарх Кирил /светско име Константин Константинов/. Той е историк, член на БАН (1970 г.), доктор по богословие (1927 г.), “доктор хонорис кауза” на Софийската., Московската и Санкт Петербургската духовни академии. Следва богословие в Белград (от 1920 г.), завършва в Черновци, Украйна (1925 г.). В периода 1928-1930 г. специализира философия в Берлинския университет. През 1936 г. получава духовен сан “стобийски епископ”. През 1938 г. е избран за пловдивски митрополит. На 10 май 1953 г. е избран за патриарх и софийски митрополит. Провъзгласен е за Праведник на света в Ерусалим през 2002 г. в Зала на паметта в комплекса Яд Вашем, заради участието му в спасяването на българските евреи. Той и екзарх Стефан I са първите православни архиереи в света, получили това признание.
1887 г.
Роден е философът Радослав Цанов.
1842 г.
Роден е Янко Мустаков - български диригент, композитор и музикален педагог. Той учи музика в Букурещ. Учителства в Свищов, където основава един от първите многогласни хорове в България (1868 г.) и любителски оркестър (1870 г.). Автор е на около 15 хорови песни, съставител е на учебници.
На тази дата умират:
1983 г.
Умира Мария Золотович – българска оперна певица, сопран.
1971г.
Умира Александър Миленков – български художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик е на Ханс Фрама). Автор е на творбите: “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.
1970 г.
Умира писателят Константин Константинов.
1950 г.
В Пловдив умира композиторът Ангел Букурещлиев (1870 - 1950). Роден е в село Плевня, Драмско (дн. Петруса, Гърция). Хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Събира от различни краища на България около 2000 народни песни с мелодиите, част от които разработва за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите "Китки от народни песни за хор". Букурещлиев е основател (1896), председател и диригент на Певческото дружество в Пловдив.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
