2016 г.
Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен на Йордан Семерджиев „за големите му заслуги в областта на образованието и културата“
2016 г.
Президентът Росен Плевнелиев връчва на Проф. д-р Милан Миланов орден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги в областта на здравеопазването, медицинската наука и практика в Република България“
2016 г.
Президентът Росен Плевнелиев връчва на Г-н Емил Зулфугар оглу Каримов, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България орден „Стара планина“ I степен „за неговите изключително големи заслуги за развитието на българо-азербайджанските отношения“
2011 г.
Акциите на "Българска фондова борса - София" АД (БФБ) започват да се търгуват на борсата. На свободния пазар се търгуват 49,9% от акциите на дружеството. Размерът на емисията е 6 582 860 лв. с номинална стойност на акциите от 1 лев. В начало сделките започват при 4,27 лв. за акция, а до края на деня спадат до средна цена от 2,24 лв на акция. Така цената им е установена на 14,8 млн. лв. в първия ден на БФБ като публично дружество.
2001 г.
Започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи.
На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията - по тези обвинения либийското законодателство предвижда смърт. Сред останалите обвинения фигурират прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията към българите са повдигнати година по-късно - на 7 февруари 2000 г. На заседанието си от 6 май 2004 г. либийският съд постановява смърт чрез разстрел на 5-те български медицински сестри и палестинецът Ашраф, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления, така той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от Криминалния съд в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар.
На 19 декември 2006 г. наказателният съд в Триполи потвърди смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Шестимата.
1993г.
Със заповед на министъра на отбраната на Богоявление се освещават бойните знамена на българската армия. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г.
1990 г.
Учреден е "Ера - 3" като Движение за алтернативен граждански парламент и промяна . На 3 февруари 1990 г. прераства в Независима федерация "Ера - 3". От април 1990 г. се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3". Регистриран е през април. Председател става Славомир Цанков.
Създадена е Федерация на независимите студентски дружества. Първото независимо студентско дружество се основава в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през ноември 1989 г. На 6 януари 1990 г. по негова инициатива в София се създава ФНСД.
1948 г.
Издадено е съобщение за издигане на съветската легация в София и българската в Москва в ранг на посолства.
1946 г.
Завършват преговорите между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); нови парламентарни избори и отстраняване на "партийния елемент" от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.
1883 г.
Излиза първи брой на в. "Южна България", орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично до 31 август 1885 г. Основател и главен редактор - Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”. Когато в Пловдив се създава БТЦРК, в-к “Южна България” се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международна политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българско населението в Македония.
1873 г.
Проведен е трети разпит на Васил Левски. Васил Левски е арестуван на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември той е изпратен от Търново за София. На 4 януари 1873 г. Васил Левски е доведен в София. Затворен е в местната казарма. Същия ден е проведен първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша.
1862 г.
По инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в черквата “Св. Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Патриаршията. Според руския посланик Николай Игнатиев тази “антиканоническа манифестация” проваля възможности за постигане на компромисно решение на българския църковен въпрос, за което руската дипломация работи активно.
Стоян Чомаков (1819 – 1893 г.) е обществен и държавен деец, лекар, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Активно участва в църковно-националната борба. Той е един от ръководителите на течението на "младите", които се обявяват за безкомпромисна борба и окончателно скъсване с Патриаршията. От 1861 г. е представител на Пловдивската епархия в Цариград. След създаването на Българската екзархия през 1870 г. е включен в състава на Екзархийския съвет.
На тази дата са родени:
1931 г.
Роден е Николай Димитров Христозов- български писател, поет, преводач. През 1952 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Радио София (1954-1959 г.), в “Предавания за България” при Радио Москва (1959-1962 г.), главен редактор на литературната редакция при Радио София (1964-1967 г.), зам.-главен редактор на сп. “Обзор” (1967-1972 г.), на сп. “Септември” (1972 г.). От 1982 г. е първи зам.-председател на СБП. Дебютира със стихове през 1947 г. във в-к “Родопска борба” (Хасково). Автор е на стихове, документална проза и художествена публицистика. Носител е на Димитровградската награда за литература; 3 награди на София; награда на СБП за най-добър превод на поезия за “100 сонета за любовта” на П. Неруда. Преводи: “Избрани стихотворения” от К. Кулиев, “100 сонета за любовта” от П. Неруда, “Въздушен остров” от Вл. Набоков. Автор е на съчиненията: “Първи песни” (1958 г.), “Знамената не тежат” (1961 г.), “Деветнадесет песни за Цветан Зангов и една за нас” (1966 г.), “Дългът да живееш” (1967 г.), “Бдение” (1969 г.), “Трета планета” (1971 г.), “По дирята на безследно изчезналите” (1972 г.), “Ранено мълчание” (1975 г.), “Битка за мигове” (1976 г.), “Границата на оптимизма” (1978 г.), “Сняг в гнездото” (1981 г.), “Черна кутия” (1988 г.), проза: “Гарнизонно стрелбище” (1983, 1987 г.), “Земя без въздух” (1989 г.).
1930 г.
Боян Димитров Ничев - български литературовед, д-р на филолог. науки (1980 г.). Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Защитава кандидатска дисертация на тема "Реализмът на Бранислав Нушич". Работи в Института за литература при БАН (от 1957 г.), професор (1981 г.). Завежда отдел "Теория, критика и изкуство" в сп. "Септември" от 1967 г. до 1980 г. Изследователските му интереси са в областта на българското и славянско литературознание. Автор е на литературни портрети на български писатели. Съчинения: "Димитър Талев. Литературно-критически очерк" (1961 г.), "Бранислав Нушич" (1962 г.), "Национална съдба и литература" (1968 г.), "Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVIII и ХIХ в." (1971 г.), "Литературни портрети и проблеми" (1972 г.), "Пътят на българската проза към крупни епични форми" (1974 г.), "Съвременният български роман" (1978 г.), "Критика и литературна история" (1980 г.), "Проблеми и профили" (1980 г.), "Основи на сравнителното литературознание" (1986 г.), "Вапцаров, или Нашият поетичен диалог със света" (1989 г.), "Литературна класика и съвременност" (1990 г.)
1897 г.
Роден е Кирил Петров (К. П. Цанов)– български художник. Завършва живопис в Художествената академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В периода 1926-1931 г. е член на Дружеството на независимите художници. Работи като учител по рисуване в Кула (1926-1933 г.), Видин (1935-1942 г.), Белоградчик (1942 г.). Създава битови фигурални композиции и пейзажи с оригинално живописно интерпретиране на действителността: "На полето" (1930 г.), "На работа в село" (1935 г.), "Селяни пълнят чували" (1945 г.). Част от картините му носят събирателното название "Семейство". Пресъздава преклонението на българина пред патриархалния бит - "Бащи" (1970 г.), "Прадеди" (1970 г.), "Закрилник" (1973 г.) и др. Друга тема в творчеството му е свързана със солидарността във взаимоотношенията между селяните - "Делба" (1928 г.), "Коопериране" (1945 г.), "Селска сцена" (1958 г.), "Почит" (1959 г.) и др. Рисува натюрморти и монументални творби.
1896 г.
Роден е Иван Кръстев Маринов - военен, държавен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден е в София. Завършва Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Първата световна война. След това продължава да служи в армията, като заема редица важни военни постове. От 1936 г. до 1939 г. е военен аташе във Франция. В годините на Втората световна война е командир на 6-та Пехотна Бдинска дивизия и на 15-та Пехотна Охридска дивизия. В правителството на К. Муравиев е военен министър от 4 до 8 септември 1944 г. След 9 септември 1944 г. е главнокомандващ на БНА, която се сражава през 1944–1945 г. за окончателния разгром на хитлеристка Германия. Като пълномощен министър във Франция през 1946–1947 г. участва в изработването на мирния договор за България. След завръщането си работи в Министерството на външните работи и чете лекции във Военната академия. Умира на 18 август 1979 г.
1872 г.
Роден е Йордан Иванов - литературен историк, фолклорист, етнограф, археолог, академик. Родом е от Кюстендил. Първоначално завършва Педагогическото училище в родния си град, след което следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). Специализира литература в университета в Лозана. След завръщането му в България, за кратко време е учител в Сливен, след това преподава френски език в СУ "Св. Климент Охридски". От 1909 г. е хоноруван доцент, впоследствие става редовен доцент, професор и титуляр на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на университета. Иванов е един от инициаторите за създаването на Българското археологическо дружество (1901 г.) и на Археологическия институт (1920 г. ). През периода 1920–1923 г. и 1927–1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж. Йордан Иванов издирва ръкописи, грамоти, жития и др. старобългарски произведения в Русия, Франция, Полша, Испания, Англия и ги обнародва. Издава "Български старини из Македония", "Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки", "Жития на св. Ивана Рилски" и др. През 1906 г. открива в Зографския манастир и отпечатва оригинала на Паисиевата "История славянобългарска". Занимава се с исторически и археологически проучвания – "Цар Самуиловата столица в Преспа", "Произход на цар Самуиловия род" и др. Интересува се от българското песенно творчество, събира фолклорни материали. Автор е на изследването "Българските народни песни".
1856 г.
Родена е Райна Княгиня (Р. Попгеоргиева Футекова - по мъж Дипчева) - българска националреволюционерка, учителка. Родена е в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество "Китка" в родния си град. По време на Априлското въстание носи извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена "Княгиня"). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 г. заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 г. и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 г. е назначена за акушерка в Панагюрище, по-късно - в София. Автор е на книгата "Райна княгиня (Автобиография)", издадена през 1935 г. (посмъртно).
1848 г.
Роден е Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. Роден е в Калофер. През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
На тази дата умират:
2000 г.
Умира Илия Минев, български антикомунист.
1949 г.
Умира Стоян Стоянов Бъчваров - български драматичен артист. Той е роден на 25 юли 1878 г. В Народния театър - София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в "На дъното" от Горки); играе с голям успех ролите: Телегин (във "Вуйчо Ваньо" от Чехов), Келемен (в "Приказка за вълка" от Молнар), Папа Брике (в "Този, който получава плесници" от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които "Българи от старо време" (1945), "Бойка" (1947) и др.
1943 г.
Умира Православ Тенев - военен деец, генерал от пехотата. Роден е във Варна. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен командир. След войната завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. По време на Балканската война е командир на 6-та Пехотна Бдинска дивизия, с която се отличава в сраженията при Бунархисар и Люлебургаз. В хода на Междусъюзническата война неговата дивизия е в резерв между Втора и Четвърта армия. От март 1914 г. до март 1915 г. е началник-щаб на армията. След въвличането на България в Първата световна война е началник на главно тилово управление. През 1917 г. е началник на Македонската военноинспекционна област. По негова инициатива през 1916 г. се полагат основите на Военния музей в столицата. Уволнен е от армията на 31 октомври 1918 г.
1878 г.
В Цариград умира живописецът Станислав Доспевски (1823 - 1878). Роден е на 3 декември 1823 г. в Самоков. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Пловдив. Живопис учи при баща си Димитър Зограф и в Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва. През 1856 г. завършва и Императорската художествена академия. В България се изявява като един от най-видните живописци в епохата на Възраждането. Нарисувал около 30 реалистични портрета и голям брой икони в Преображенския и Лопушанския манастир. По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е арестуван от турските власти.
1875 г.
Умира възрожденският просветен деец Кръстьо Пишурка (1823 - 1875). Роден е през 1823 г. във Враца. Учи в родния си град, а после - в гръцкото училище в Цариград. Учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното му наследство се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения без особена художествена стойност. Сътрудничи и на редица издания като "Цариградски вестник", "Македония", сп. "Читалище" и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
