Добрич. В много от манастирите в Северна Добруджа се пазят икони, дело на български зографи. Това разказа Зорница Рашева, екскурзовод в туристическа агенция в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус”. Туристическите маршрути по местата отвъд Дунав, населявани навремето и от българи, набират все по-голяма популярност сред добруджанци, посочи специалистът. „Манастирите в Северна Добруджа са изключително интересни. Румъния предлага много богат асортимент от история и традиция, особено в това отношение. Можем да кажем, че област Молдова и област Буковина са включени в Книгата на рекордите на Гинес поради простата причина, че там има най-много манастири на квадратен километър в света. И наистина, човек дори да не е вярващ, ако пристъпи в тези манастири, ще усети вяра, традиция и пазене на християнските ценности. Въпреки че това не са области толкова близо до нас, можем да предложим нещо изключително интересно в исторически план, това са манастирите в Северна Добруджа“, каза Зорница Рашева.
Три от тях са разположени в окръг Тулча, на около 10-15 километра един от друг. Най-впечатляващият от тях е манастирът „Кокош“. Името на румънски език означава петел. Манастирът в архитектурно отношение е уникален. Прекрасна е и църквата към него. В нея голяма част от стенописите представят ликовете на български светци. Това са Св. Филотея Търновска, Св. Димитър Бесарбовски. Там са представени и така наречените раннохристиянски светци, които са свързани с региона Дуросторум, днес района на Силистра. В манастира има крипта, където се пазят мощите на някои от тези раннохристиянски светци. По думите на специалиста подобно на всички манастири в Румъния и този има много добре запазено стопанство. Отвътре стените на църквата са с изображения от мозайка, която придава на ликовете своеобразна божествена светлина. Историята на построяването на манастира е много интересна. Според легендите от това място започва пътуването на трима монаси в посока към Атон. На това място всеки от тях сънува петел, но в различен сюжет и така те решават, че това е някакво знамение и построяват манастира. В близост до „Кокош“ се намира един друг манастир. Той се казва „Челик дере“. Също има красива архитектура. В него могат да се видят няколко самоизмиващи се икони, т. е. те сами се възстановяват.
По думите на специалиста тези икони изглеждат в буквалния смисъл на думата като нови и точно това прави манастира толкова известен. Третият манастир „Саон“, който е женски манастир, е разположен съвсем близо до един от ръкавите на река Дунав. Изключително красив, чист и приветлив е, посочи Зорница Рашева. От трите манастира този е най-семплият, но в същото време и най-впечатляващ. На отсрещния бряг се вижда Украйна. В този манастир се намират стари вятърни мелници, които навремето са били много характерни за Северна Добруджа. Според преданията тогава е имало дори плаващи вятърни мелници за мелене на жито. Характерно за този манастир е, че там може да бъдат забелязани по-екзотични птици, например щрауси. Докато в „Кокош“ има пауни, които по думите на Зорница Рашева, в християнството се считат за единствените нетленни птици, символика заимствана от по-древни времена, като Античността например.
Жулиета НИКОЛОВА