София. Т. нар. „баба“ има много важна роля в социума, тя е „посветена“ и знае какво трябва да се прави – не само практически, но и познава всички вярвания и символики, които подсигуряват успешното раждане. Това каза доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод празника Бабинден. „В българската традиция този ден е посветен на жените, които са „бабували“ – тези, които са помагали при израждането на децата в селото“, припомни тя. „Това е денят, в който невестите изразяват отношение, почит и благодарност за ролята, която бабите са изиграли, за да се появят рожбите им на този свят. Рано сутринта на Бабинден бабата-акушерка обхожда всички къщи, в които е помагала да се роди дете. Носи червена и бяла вълна, която лепи с мед – като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата. Благославя децата да остареят и побелеят, хвърля жито, дава им да си хапнат мед“, разказа доц. д-р Тончева. „По-късно през деня жените, чиито деца е изродила бабата, ритуално посещават дома й (с деца до 3-годишна възраст). Рано сутринта те наливат вода в менче и потапят в нея здравец или босилек, носят питка и вино и гостуват на бабата. Тя ги посреща в градината и мястото има символичен характер – под плодовито дърво с пожелание да раждат още деца, под трендафил – за да са хубави децата, или подпряна на дирек – за да крепят децата къщата“, допълни тя. По думите й основен елемент е посещението на невестите в дома на бабата-акушерка, при което се прави обредно „поливане“, за да си измие тя ръцете. „Жените носят сапун, кърпа, с която даряват бабата, а също така и китка и пари. Миенето на ръцете обикновено се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Бабата нарича за здраве и късмет на децата и раздава питки на майките им, ако на невестата се падне средата значи ще има момиче, ако е крайшник – момче“, отбеляза доц. д-р Тончева. „След това се прави обща трапеза, на която, както стана ясно, присъстват само жени. Атмосферата е весела, а поведението на присъстващите много освободено – жените пеят т. нар. „блажни“ (еротични) песни, закачат се, пощипват се, държат се фриволно“, добави още тя.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”