София. За съжаление, почти нищо от традициите на Бабинден не е жизнено днес, още по-малко от „бабуването“. То означава израждане, помощ при раждане, а днес ние вече имаме професионална родилна медицина и много рядко, някой, особено на село, ражда извън болнично заведение. Това каза доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, в интервю за Агенция „Фокус“. „Баби“-акушерки вече няма, живеем в друго време и дори да става дума за раждане у дома, то параметрите му са съвсем други, а вярванията и практиките от традицията са останали само като спомен от миналото. Благодарение на читалищата обаче на много места в България се правят възстановки на празника – показван е на събори и фестивали, или дори го разиграват на самия ден, завършвайки с трапеза и веселие“, отбеляза доц. д-р Тончева. По думите й немалка част от живите народни традиции са вече изгубени, особено тези на Бабинден, защото това не е функционираща ритуалност. „Но знанието за миналото – за обредността, за ролята на „бабата“, за символиката на ритуалните действия в този ден, остава. Това знание винаги ще го има и то ще се предава, дори и само като символен спомен за традиционния начин на живот на предците ни“, допълни още тя. За спецификата на празника в различните региони на страната, доц. д-р Тончева отбеляза, че като цяло обредните действия почти навсякъде са идентични, но съществуват и специфични моменти като например маскарадна обредност. „Наблюдавала съм такъв вариант в Североизточна България – в с. Юпер, Разградско. Там жените се маскират като различни персонажи – циганка, поп, арапин и др. и така женското празнуване и атмосферата на празника стават още по-весели. Всъщност цикълът маскарадни игри около Нова година започват от Коледа и завършват именно на Бабинден“, разказа доц. д-р Тончева. Ирина ИВАНОВА Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
