С необичайните дебати, които се проведоха на 26-27 юни в Маями, започна кампанията за избиране на кандидат-президент от Демократическата партия. Тяхната необичайност е в това, че те продължиха не два часа, колкото се полагат, а два дни. Това е обослувено от безпрецедентния брой участници. Цели 24 демократа са се засилили да се съревновават с Тръмп на изборите през ноември 2020 година.
На Националният комитет дори му се наложи да въведе процедура за отсяване. За да участват в дебатите, кандидатите трябва да имат рейтинг не по-нисък от 1% според данните от три общонационални анкети илида съберат дарения от не по-малко от 65 хиляди избиратели в минимум 20 щата. Предполагаше се, че по този начин би било възможно да се отсеят предварително несериозните кандидати.
Но само четирима не успяха да изпълнят изискванията на Националния комитет. Така участниците бяха 20, като мнозинството са с рейтинг в рамките на статистическата грешка, при което значителна част от тях бяха, според американските понятия, левичари.
Очевидно, за да не се превърне дебата в бенефис на „неизбираеми“ кандидати от социалистическото крило на партията, те бяха разделени специално на две групи от по десет души. Лидерите в проучванията на общественото мнение – бившият вицепрезидент Джо Байдън, кметът на град Саутбенд Пут Бутъридж, както и сенаторите Бърни Сандърс и Камала Харис – трябваше да дебатират във втория ден. А 26 юни бе предназначен за по-слабите кандидати и по-точно поклонницата на Башар Асад конгресмен Тулси Габард, бореца с глобалното затопляне Хулиано Кастро, „черният кон“ на партията – кметът на Ню Йорк Бил де Блазио и бившият конгресмен Бето О‘Рурк. Единственото изключение беше сенаторът Елизабет Уорън, която се отнася към фаворитите в избирателната надпревара. Именно тя и победи, според отзивите на американските журналисти. За победител от втория ден на дебатите CNN обяви Камала Харис.
Впрочем, по-интересни са не победителите, а загубилите. Явно неудачно се развиха дебатите за Бето О‘Рурк. „Новият Джон Кенеди“, който се държи стабилно на шестото място в анкетите, както се оказа, не умее добре да говори във формата на дебатите, където не трябва да се произнасят дълги речи, а мислите да се формулират кратко и ясно.
Лидерът в социологическите проучвания Джо Байдън, независимо от своята репутация на блестящ оратор, предпочете да премине в отбрана. Той избягваше споровете, не лепеше етикети на опонентите си и, въобще, държа се като политик, който си знае цената и ще победи, без да напряга гласовите си струни. С една дума, той не направи впечатление – особено в сравнение с Харис, която го избра за мишена на атаките си. Тя настъпи болния мазол – припомни на Байдън неговата преклонна възраст, призовавайки 76-годишния политик да отстъпи пътя на младите. Естествено, бе произнесена и заветната дума „расизъм“. Тъмнокожата Харис си спомни, че през 70-те, когато е била ученичка, е била жертва на расовата сегрегация, а през това време Байдън е заседавал в сената.
Изглежда, че сега лявото крило на Демократическата партия има нов герой. Предишният, Сандърс, може би отново заради възрастта, или във връзка с отсъствието на нови идеи, не впечатли. Той говореше пламенно, но се запомни само с оскърбления по адрес на Тръмп. „Измамник, патологичен лъжец, расист и мошеник“, както Сандърс нарече американския президент, който, независимо от своята стана вече легендарна несдържаност на езика, дебатира много по-спокойно и аргументирано.
Дебатът в Маями е само началото на избора на партиен кандидат. Ще има повече дискусии. Претендентът на Демократическата партия трябва да бъде определен след една година, на конгреса на 13-16 юли. Преди това в щатите трябва да се проведат събрания на партийните активисти – каукъси, където всъщност ще се реши какъв съперник на Тръмп ще изберат партийните членове.
Въпреки това на базата на състоялите се дебати може да се съди кои ще са доминиращите теми. Първо, това са радикално-левите идеи. Кандидатите ще спорят дали трябва да се увеличават данъците на богатите, да се въвежда гарантиран базов доход, да се оказва подкрепа на различни малцинства, да се променя кардинално американската политика в Близкия Изток, да се борят за мир по целия свят. Байдън и другите умерени либерали – привърженици на завръщането към политиката на Барак Обама, ще се отбраняват, а левичарите ще атакуват.
Второ, ще има много критики към Доналд Тръмп. По време на този дебат редица кандидати, същият Сандърс, не спориха толкова много с членовете на партията, колкото осъждаха президента. За Демократическата партия това е много хлъзгав път. Противник, който може само да критикува, без да предлага нищо или да предлага нещо очевидно неприложимо, ще измори избирателя и ще бъде най-добрият подарък за Тръмп.
Но това, което няма да присъства в кампанията на демократите, поне в близко време, е Русия. Тя и така се намеси прекалено много в живота на американците напоследък.
Комисията на Робърт Мюлер не успя да докаже, че Тръмп е в сговор с Москва. Вместо триумф на демократите се получи фиаско. Ето защо, фаворитите в избирателната надпревара предпочетоха да не споменават Русия в хода на дебатите в Маями. Ще говорят много за Москва на избирателите, само ако се появи нов сериозен повод.
Превод и редакция: Иван Христов
