„Всъщност този частен проблем води до голямата картина на най-бедната държава, с най-ниските заплати, с най-ниската добавена стойност, с унищожена промишленост“, каза още 35-годишната Любомира Ганчева. Според нея, конкретният пример с унищожаването на военно-промишления комплекс в Сопот и публично показаното по телевизията влизане на ДАНС във ВМЗ на два пъти в никакъв случай не е държавната помощ, която може да се окаже на тази промишленост. о думите й това не говори добре и на партньорите ни, а показва, че държавата няма доверие на собствените си заводи, не мисли за тяхното бъдеще и за това къде ще работят хората след това.
„На мен ми омръзна да ми обясняват по телевизията колко добре живеят хората тук, аз и моите връстници“, отбеляза Ганчева. Тя посочи и пример със своите родители и другите хора на тяхна възраст, които трябва да живеят с по 150 лева пенсия, въпреки , че цял живот са работили в държавните предприятия. „Точно това ме е накарало да се включа в политиката, защото крайно време е, ако искаме промяната, да станем част от нея, вместо да гледаме как се сменят едни с други политици, които не правят нищо и не смеят да говорят, нямат нито едно изказване в парламента“, добави Любомира Ганчева.
Цветана ТОНЧЕВА