Напомням, че Г-20 се роди в средата на 90-те години и се оформи окончателно след финансовата криза през 2008 година като форум за многостранно сътрудничество. Днес срещата на върха напомня площадка, където се решават преимуществено двустранните отношения. В последните години с многостранното сътрудничество има все повече проблеми. Те започнаха още на срещата на върха на Г-20 в Бризбейн (Австралия) през ноември 2014 година на фона на рязко влошилите се отношения между Запада и Русия. А след като Тръмп започна да преформатира отношенията с Китай и Европа, общите договорености между всички страни от Г-20 станаха просто невъзможни. На форума в Хамбург (през юли 2017 г.) и в Буенос Айрес (декември 2018 г.), заключителните комюникета имаха много разтеглив характер без каквито и да е конкретни ангажименти на страните-участници.
Това се прояви в голяма степен на срещата в Осака. Основните въпроси, обсъждани на форума, бяха международната търговия, дигитализацията на обществото, миграцията и екологията. На пленарните заседания на срещата на върха световната търговия беше на първо място. Бяха отбелязани негативни аспекти, свързани с повишения протекционизъм. В същото време участниците предпочитаха да избягват израза „търговска война”. Думите „реформа на СТО“ се превърнаха в един от ключовите термини на заключителните документи на срещата на върха, въпреки че не е много ясно какво стои зад тях. Америка едва се споменава в контекста на темата на СТО, но именно тя е главният нарушител на хартата, като едностранно започна рязко увеличаване на вносните мита върху китайските стоки. А Тръмп вече на няколко пъти по време на пребиваването си в Белия Дом изказваше съмнения в целесъобразността на членството на САЩ в СТО и в целесъобразността на съществуването на самата организация. Възможно е за администрацията на Тръмп „реформа на СТО“ да означава ликвидация на СТО.
Дискусията по темата за дигитализацията беше още по-малко специфична. Разговорите за "фигурата" се превърнаха в удобен спасител, за да запълнят времето в много срещи и форуми, когато участниците искат да се размине от чувствителни въпроси. Въпреки това, в рамките на темата „цифри“, все пак беше повдигнат един конкретен въпрос. Става въпрос за създаване на по-ефективна данъчна система за големите цифрови корпорации - Facebook, Google, Amazon, Apple. Участниците във форума се съгласиха, че данъчното облагане на цифровите корпорации трябва да се основава на страните, в които те получават основната печалба, а не на мястото, където се намират техните главни офиси. Това предложение беше подготвено на среща на финансовата двадесет, проведена в японския град Фукуока три седмици преди срещата на върха в Осака.
Обсъждането на темата за цифровизацията беше още по-малко конкретно. Разговорите за това станаха удобна залъгалка за запълване на времето на много заседания и форуми, когато участниците искаха да избегнат острите въпроси. Впрочем, в рамките на темата за цифровото общество все пак бе засегнат един конкретен въпрос. Това е темата за създаване на по-ефективна данъчна система за големите цифрови корпорации – Facebook, Google, Amazon, Apple. Участниците във форума се съгласиха, че данъчното облагане на тези компании трябва да се осъществява на базата на това, в кои страни те получават основните си доходи, а не на това, къде се разполагат териториално главните им офиси. Предложението бе изготвено на заседание на финансовото Г-20, провело се в японския град Фукуока три седмици преди срещата в Осака.
Финансовото Г-20 подготви още едно предложение, което беше включено в заключителното комюнике – за необходимостта да се доведат до край реформите на Международния валутен фонд (МВФ). Става въпрос за преразглеждане на квотите на страните-участници във Фонда в съответствие с решенията от 2010 и 2015 година. За да влязат в сила, решенията трябва да бъдат ратифицирани от страните-членки. Единствената страна, която не е ратифицирала преразглеждането на квотите е САЩ. Те не искат да правят това, защото се опасяват да не загубят контрола над МВФ. Мисля си, че и приетата в Осака резолюция няма да принуди Вашингтон да ги ратифицира.
Темата за миграцията и бежанците не беше централна за срещата на върха, но беше отразена в съвместното комюнике. Лидерите на страните от Г-20 подчертаха необходимостта от съвместни действия за разрешаване на проблема с масовата миграция. Конкретика, за съжаление, няма никаква.
Освен „цифрите“, популярна магическа пръчица за такива политкоректни форуми стана темата за екологията. Темата е печеливша в този смисъл, че повечето екологични проблеми са дългосрочни и свръхдългосрочни. Екологичните проблеми се различават, например, от проблемите около икономическата и финансовата кризи, когато трябва да се действа незабавно. На срещата на върха на Г-20 през 2008 година във Вашингтон и през 2009-та в Лондон на никой не му беше до екология, по света бушуваше финансова криза. И трябва да отдадем нужното признание на тези форуми, чиито решения за преодоляване на кризата бяха пределно конкретни и единодушни.
Но в Осака целият втори ден от срещата беше посветен на екологията. Говориха с жар за такава екологична заплаха като пластмасовите отпадъци. Всички се съгласиха, че до 2050 г. трябва да се намалят емисиите на пластмасови отпадъци до нула.
Темата за климата вече е почти ритуална. През 2015 година в Париж беше постигнато споразумение за борба с климатичните промени. То предвижда рязко съкращаване на емисиите на парникови газове (преди всичко СО2, въглероден диоксид). Още с появата си в Белия Дом заяви, че споразумението за климата е „несправедливо“ и „е много обременяващо“ за Америка. Затова САЩ няма да участват в договора. Сега на срещите на върха на Г-20 в Хамбург, Буенос Айрес, Осака, лидерите на някои страни (предимно европейски) започват да хленчат, че Парижкото споразумение трябва да бъде изпълнено. Тръмп не реагира на това хленчене. Френският президент Еманюел Макрон заяви в Осака, че няма да подпише окончателното комюнике, ако Парижкото споразумение за климата (което влезе в сила през 2016 г.) няма да бъде споменато в него. Споразумението бе споменато, а Макрон подписа комюникето, но Тръмп е непоколебим, като скала. От себе си добавям, че Парижкото споразумение изцяло губи смисъла си без Америка, защото на САЩ се падат от 25 до 30% от емисиите на парникови газове.
Ясно се вижда, че наборът от въпроси, обсъждани в Осака, е много различен от реалните предизвикателства и заплахи, пред които е изправен светът. Това е взривоопасната ситуация в Близкия Изток, засилената надпревара във въоръжаването и нарасналата заплаха от използване на ядрено оръжие, Украйна като огнище на нестабилност в Европа, санкциите на САЩ против други страни, Най-накрая, това е заплахата от втора вълна на световната финансова криза. Да, на двустранните преговори тези въпроси бяха обсъдени, но почти не се говори за тях на пленарните заседания. А това означава, че Г-20 губи ефективността си. Някои ехидно отбелязват, че за възраждането й трябва да се разрази нова световна финансова криза.
Превод и редакция: Иван Христов
