„По отношение на вектора на цивилизационното развитие на украинската държава ключовите кандидати не се различават един от друг“, казват полските експерти. Всички са за членство в НАТО и ЕС, докато условно проруските кандидати могат да разчитат на максимум 15-20%.
Трите основни кандидати за президент на Украйна действително по един или друг начин си приличат - отиват на изборите под същите лозунги за деолигархизация и борба с корупцията. Най-смешното е, че и тримата или сами са олигарси (Порошенко, Тимошенко), или са номинирани от олигарси (Зеленски, зад когото стоят парите и задкулисните игри на Коломойски).
В същото време официалната Варшава избягва атаките срещу опонентите на Порошенко. Преди втория кръг още не е ясно кой ще е победител. Но за това, че на интересите на Полша повече отговаря победа на действащия президент се говори директно. Като заслуга на Порошенко се посочва маргинализацията на проруския електорат.
Във Варшава не биха искали разрешаване на конфликта в Донбас. Източната политика на Полша цели отделянето на Украйна от Русия. Гражданската война в страната трябва да служи като водораздел, който закрепва това отделяне. Нека това да унищожи Украйна като териториално-политическа единица, но да засили влиянието на Полша в Източна Европа.
Отношението на Варшава към кандидатите за президент в Киев зависи преди всичко от отношението на тези кандидати към войната. Никой от тях не знае как да го завърши, но темата за Донбас присъства в реториката на всички.
Тимошенко е по-малко привързана към „историческата политика“ и прославянето на ОУН-УПА (Организацията на украинските националисти-Украинската бунтовническа армия) и това е плюс за Полша. Смята се обаче, че тя е непредсказуема в отношенията с Москва и това е голям минус. Тимошенко подкрепя разширяването на „Нормандския формат“ (Русия, Украйна, Франция, Германия) за преговори по Донбас по формулата "Будапеща плюс" - с участието на страните, подписали Будапещенския меморандум от 1994 г. (Русия, Украйна, САЩ, Великобритания), както и Франция , Германия и Китай.
Последното не съвпада с плановете на Варшава да постигне разширяване на формата на преговорите за Донбас за сметка на Съединените щати и Европейския съюз, обявени през януари от външния министър Яцек Чапутович. „Германия и Франция смятат, че представляват Европа, но това не е така”, каза Чапутович, изказвайки се в полза на участието в преговорите на наднационалните европейски структури. Варшава не иска да вижда Пекин сред преговарящите. Предложението на Тимошенко за разширяване на „нормандския формат“ не е подходящо за полските лидери.
Полската преса нарича Порошенко „по-безопасен политик“, като влага в това смисъл, че при него курса на противопоставяне с Русия е гарантиран.
Зеленски е съмнителен за Варшава с това, че той като че ли допуска възможността за търсене на компромис с донбаските републики и преговори с Русия за разрешаване на политическите и икономическите проблеми между двете страни. Загубата на Порошенко в първия тур е загуба за партията на войната. Гласувайки за Зеленски, украинските избиратели гласуваха за прекратяване на кръвопролитията. Между другото, на същите основания те гласуваха за Порошенко през 2014 година, когато той обеща, само си помислете, за скорошен край на войната и нормализация на отношенията със съседите.
Накратко, Полша залага на партията на войната в Украйна. Именно по тази причина един от най-големите полски вестници Rzeczpospolita призовава в своя статия под заглавие „Украйна гледа в пропастта“, „стискайте палци за Порошенко“.
Струва си да се обърне внимание на резултатите от изборите сред украинските военнослужещи в Донбас: първото място е за Зеленски, а Порошенко заема второто. Това означава, че армията е престанала да вярва на своя главнокомандващ.
Темата за интеграцията с Европейския съюз заема едно от централните места в предизборната кампания на Порошенко, но поддръжниците на украинския президент в Полша оценяват неговия напредък в тази посока като повече от скромен.
Прехваленият безвизов режим с ЕС също не е постижение, такъв имат, например, повечето страни от Латинска Америка. Между другото, най-ниската избирателна активност е регистрирана в Закарпатска, Черновицка и Ивано-Франковска области, въпреки че тези гранични региони трябва да бъдат удовлетворени от безвизовия режим. Избирателната активност в Транскарпатия е 46,99% - най-ниската. Ръководителят на Унгарската културна асоциация Василий (Ласло) Брензович заяви малко преди изборите, че никой от кандидатите за президент не е в интерес на унгарското малцинство. Това означава, че неразрешения „унгарски въпрос“ при Порошенко ще падне върху плещите на следващия президент.
Икономическата интеграция на Украйна с Европейския съюз е мизерна, обемът на търговията на Украйна с Германия, най-голямата икономика в Европа, представлява едва 5% от обема на полско-германската търговия. И по отношение на БВП на глава от населението, Украйна след няколко години на управлението на Порошенко, отстъпи пред Хондурас и беше близо до Лаос и Египет (данни за 2017 г.)
И в същото време Полша „стиска палци“ за Порошенко.
Превод и редакция: Иван Христов
