Москва. През новата 2019 г. в световната политика предстоят редица важни събития. Някой ще продължи да решава стари проблеми, докато други политици могат да се изправят пред напълно нови предизвикателства. Чакаме силни триумфални речи, горчиви признания за поражение и разгорещени дебати на световни лидери.
Може би първото значимо събитие тази година ще бъде посещението на Шинздо Абе в Русия през януари, което руският президент Владимир Путин обяви в началото на декември миналата година по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Аржентина.
Тази среща ще бъде юбилейна за Путин и Абе - лидерите на двете страни ще проведат среща за 25-ти път.
Въпреки това е малко вероятно тя да сложи край на Курилския спор. В краят на 2018 г. Абе призна, че в преговорите с Русия по териториалния въпрос и мирния договор има „голямо количество проблеми“.
Независимо от това, японският премиер се надява на „съществена дискусия“ за мирния договор с руския си колега, което не оставя никакво съмнение: за руско-японските отношения 2019 година ще премине в търсенето на решение в болезнен спор.
29 март е съдбоносна дата за Обединеното кралство. Именно в този ден ще се проведе Брекзит - оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. С началото на официалната процедура за Брекзит, страните ще влязат в преходен период в отношенията, който ще продължи до края на 2020 г., когато окончателно приключи „разводът“.
Факт е, че британският парламент все още не е ратифицирал плана, одобрен от Европейския съюз за Брекзит. Ако в резултат на това парламентът гласува против споразумението, Лондон ще има 21 дни, за да предостави нов план за излизане за ЕС. През това време може да се вземе решение за Брекзит без сделка, провеждане на нов референдум или дори за предсрочни парламентарни избори.
Великобритания също има право на едностранно анулиране на сделката, което е предвидено в член 50 от Договора от Лисабон. Възможността Обединеното кралство да напусне ЕС без споразумение с властите в Брюксел от дълго време е било разглеждано от експерти, политици и членове на парламента и всички са съгласни, че този сценарий няма да се хареса на Лондон.
В първите месеци на 2019 г. процесът на напускане на Великобритания от ЕС определено ще бъде в центъра на вниманието на целия свят.
На 31 март 2019 г. Украйна едновременно ще проведе президентски и парламентарни избори - първите след кризата, която започна през 2014 г. в страната.
До 3 февруари 2019 г. кандидатите за държавен глава ще могат да представят необходимите документи за регистрация. След регистрацията те ще могат да започнат предизборна кампания, която ще продължи до 29 март.
Значението на предстоящите избори в Украйна е трудно да се преценява: това ще зависи от техните резултати, дали Киев ще продължи сегашния курс към увеличаване на конфронтацията с Русия, или ще започне дългоочаквано затопляне в отношенията между двете страни.
На 19 декември Доналд Тръмп обяви, че американските военни скоро ще напуснат Сирия. Американският президент обясни, че коалицията, водена от Съединените щати, победи бойците от „Ислямска държава“ и това е единствената причина американските сили да са в страната.
Тогава агенция Reuters написа, че ще са необходими 60 до 100 дни, за да се изтегли изцяло контингента. Още през тази година The New York Times, позовавайки се на източници в Белия дом, съобщи, че американските войски ще напуснат Сирия в рамките на четири месеца.
В същото време съществува възможност изявлението на Тръмп за оттеглянето да не бъде изпълнено. Тази ситуация се повтори няколко пъти в Афганистан - американски политици говориха за изтеглянето на войски от тази страна, но в крайна сметка останаха.
В Европа основното политическо събитие на годината определено ще бъдат изборите за Европейски парламент, насрочени за края на май.
Представители на управляващите елити в повечето европейски страни се опасяват, че младите популистки партии от националистическия спектър могат да се конкурират с тях при този вот.
За европейските парламентарни избори активно се готвят десни националисти като „Алтернатива за Германия“, „Шведски демократи“, френската „Национален фронт“, италианската „Северна лига“ и унгарската националистическа партия „Йобик“.
Всички тези партии, които имат много различия помежду си, се обединяват в две неща: отхвърлянето на масовата миграция към техните страни и неприязън към Европейския съюз.
Дългогодишното господство на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, които държат ЕС заедно с коалиционните споразумения, може да е минало.