„Според мен нещата имат два аспекта. Първият е таен арест. Таен арест няма, това не е таен арест, по една проста причина. Лицето има право на адвокатска защита от самия момент, в който това лице е задържано. Второ, уведомяването или неуведомяването не е свързано с широк кръг неограничени лица. Измененията в Закона касаят неуведомяване по преценка на конкретно лице. Казано по друг начин, неуведомяване на конкретно лице, по преценка на органа на досъдебното производство, по преценка на прокурора. Арестът не е таен и неуведомяването не означава лишаване от право на защита или неуведомяване на целия възможен кръг от лица“, посочи той.
„При всички случаи, моето мнение е, че текстът се нуждае от прецизиране. Правя една ясна забележка, не влизам в диалога, парламент, вето, президент, блокиране на законодателна дейност. Абстрахираме се от политическите спорове. Според мен разпоредбата трябва да бъде прецизирана с две насоки, първата не може да се каже „неуведомяване на конкретно лице“. Законът трябва да изключи кръгът от лицата, на които ще бъде забранено уведомяването. Второ, трудно е да приемем, че това може да се приложи за всички престъпления. Това трябва според мен да се прилага за конкретно определени тежки престъпления безусловно за тероризъм, за престъпления извършени от организирани престъпни групи и т.н“, посочи той.
Според него промените в Наказателно-процесуалния закон трябва да се преразгледат в насока, кои лица могат да бъдат задържани под стража без уведомяване и да бъде сведено до определен кръг престъпления, които са най-тежки.
Даяна ДЮЛГЕРОВА
