Сътрудничеството Орбан-Салвини може да има много интересни последствия. Унгарският министър-председател с право заяви, че антимиграционната европейска десница не може да стане по-силна, ако не бъде подкрепена от голяма западноевропейска държава. Това би могло да бъде възможно в Рим, тъй като „Лигата“ удвои подкрепата си до над 30%. Заедно с други десни партии, Салвини може да формира правителство при едни предсрочни избори. С това той ще поеме ролята на Християндемократическата партия, която доминираше на политическата сцена в Италия в продължение на десетилетия след Втората световна война до средата на 90-те години. Ако това стане така, постоянната лоялност към Брюксел по отношение на основните интеграционни процеси ще бъде поставена под въпрос. До въвеждането на еврото Италия беше ентусиазиран защитник на интеграцията. В продължение на почти половин век след войната икономическото развитие на Италия се възприемаше като обещаващо, въпреки някои слабости в нейната система. Оттогава, отчасти поради проблеми с адаптацията, свързани с въвеждането в действие на общата валута, икономическата позиция на Италия отслабна. През последните двадесет години страната изостава от северния регион на ЕС и се натрупват някои структурни, икономически и социални проблеми. В допълнение, миграционната вълна през 2015 г. силно засегна напълно неподготвеното италианско общество, причинявайки фрустрация и конфликти между хората и политиците. Това може би е обяснението за нарастващата популярност на Салвини.
Орбан има няколко общи точки със Салвини: силна антимиграционна позиция, защитата на националната държави, която се противопоставя на федералните амбиции на брюкселските бюрократи, подчертавайки значението на християнството и традиционните ценности като семейства, основани на хетеросексуални бракове и т.н.
Ако към Вишеградската група се присъедини Италия и те формират блок от 120 милиона жители, ще бъде много по-трудно за френско-германската ос, държавите от Бенелюкс, а вероятно и за скандинавците, да я контролират. Стратегията на Орбан е ясна: той би искал да сформира съюз с държави-членки на ЕС на юг и на изток, които се чувстват неуспешни, подтиснати от Брюксел или и двете. Засега Гърция и Испания са изключени поради присъствието на силни леви партии, но това може да се промени. „Вокс“ може да се утвърди в Испания, като измести политическия спектър надясно. Подобни движения не могат да бъдат изключени в Гърция и то в средносрочен план.
Антимиграционната и антифедералистическата европейска фракция може потенциално да се състои от италианската „Лига“, унгарската „Фидес“, испанската „Вокс“, германската „Алтернатива за Германия“, австрийската „Партия на свободата“, френския „Национален фронт“ (партията на Льо Пен), холандската „Партия за свободата“ и някои други по-малки европейски десни партии. В момента не е ясно дали партията на Качински ще бъде готова да се присъедини, въпреки разликата в тълкуването на ролята на Русия в Европа.
Тази група – определеня като крайно-дясна от мейнстрийма – няма шанс да получи мнозинство в Европейския парламент на изборите през май. . И все пак, ако те получат инерция и засенчат умерените консерватори, техните гласове ще бъдат по-силни, когато бъдещето на Европа е на дневен ред през следващите години. До 2024 г. те могат да имат още по-голямо влияние.
Основният въпрос е дали анализът на Орбан на проблемите и решенията на Европа е правилен. Ако той греши, настоящият скок на радикалното дясно ще бъде епизод. Ако той е прав - което изглежда по-разпространено сега, отколкото преди няколко години - задачата да убеди европейските граждани и политици все още предстои. По-важното е, че правилната диагноза в историята никога не е била автоматична гаранция за успех.
Превод и редакция: Иван Христов
