Наред с много други инициативи, кипърската гръцка администрация умишлено се възползва от пълния си статут на член на Европейския съюз, за да изправи Брюксел срещу Анкара.
Първото мероприятие за тази цел беше Шестата среща на върха на страните от южната част Европейски съюз (Med7), проведена на 14 юни в Малта с участието на Франция, Италия, Испания, Малта, Португалия, Гърция и кипърската гръцка администрация.
В съвместна декларация, публикувана след срещата на върха, Турция беше призована да спре "незаконните" сондажни дейности в региона, като поиска от ЕС да продължи да се занимава с този въпрос и в случай, че Турция не преустанови незаконните си дейности, да обмисли подходящи мерки в пълна солидарност с Кипър. "
Реакцията на Турция на декларацията беше бърза и ясна: „Тази декларация дава още един жалък пример за това, как гръцката кипърска администрация и Гърция злоупотребяват с членството си в ЕС и как някои от членовете на ЕС станаха инструменти на тези актове.“
Анкара също така подчерта, че ЕС и членовете на ЕС не могат да се разглеждат като безпристрастни и надеждни участници в уреждането на кипърския въпрос.
Няколко дни по-късно Гърция се присъедини към тази кампания с премиера Алексис Ципрас, който призова за санкции на ЕС срещу Турция. Дори гръцката преса реагира срещу Ципрас за използването на Турция като коз в предсрочните избори през юли.
В понеделник на среща на ЕС в Люксембург, гръцкият Кипър заплаши да блокира документ на ЕС за бъдещите перспективи на някои страни от Западните Балкани, желаещи да се присъединят към ЕС, ако Брюксел не затвърди позицията си към турските сондажи в Източното Средиземноморие.
Повече от сигурно е, че Гърция и гръцкия Кипър използват всяка възможност, за да получат това, което искат от срещата на върха на ЕС, за сметка на по-нататъшното засилване на отношенията между Анкара и Брюксел. Именно в този контекст външният министър Мевлют Чавушоглу проведе телефонен разговор с Федерика Могерини, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Факт е, че лошите отношения на Турция с Египет и Израел и други страни от региона отслабват позицията й по отношение на претенциите в Източното Средиземноморие. Също така е очевидно, че Гърция Кипър и Гърция са склонни да използват тази ситуация в опит да максимизират своята икономическа изключителна зона и следователно да създадат свършен факт.
Европейският съюз, по линиите на солидарност, е на страната на гръцкия Кипър в този спор и това, до известна степен, е разбираемо. Но солидарността не надделява над международното право и ЕС няма юрисдикция да определя морските граници на всяка държава-членка. Всякакви санкции или действия в тази насока от страна на ЕС биха задълбочили още повече нестабилността в Източното Средиземноморие и това не би било от полза за никоя от страните.
Превод и редакция: Иван Христов
