София. За приемане на Наредба за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване до края на 2019 година трябва първо да се промени Законът за водите. Това каза за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ Илияна Тодорова, директор на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по повод новия подход за промени в режима за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Тя уточни, че законодателството от 2000 година е вече поостаряло и не е приведено в съответствие с рамковата директива за водите. За целта е необходим нов подход, който гарантира опазване на тези води, като даде пример с риск-базираният подход – първо да се действа там, където е най-необходимо. Илияна Тодорова обърна внимание, че на проведеното вчера обсъждане в МОСВ участниците – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, неправителствени организации и граждани, които през 2018 изразиха резерви към тези промени – се обединиха за установяването на 3 нива на защита. „Първото ниво представлява изграждането на охранителен пояс около всяко водовземно съоръжение, предназначено за питейно-битово водоснабдяване. Там ще са разрешени единствено дейности за експлоатация на самите съоръжения. На второ място е обособяването на охранителна зона около всяко водовземно съоръжение в райони, в които е установен натиск върху водите. Там ще се прилагат мерки, предвидени в зоните за защита на водите, както и забрани и ограничения, насочени към съществуващите обекти и дейности на територията. На трето място се предвижда зона за защита на водите, която да обхваща цялото водно тяло и да се прилагат задължителни мерки, свързани със спецификата му“, обясни Илияна Тодорова. Тя обърна внимание, че в целия ЕС практиките са много разнообразни и разказа, че според проучване на ЕК от 2018 година не може да се направи сравнение между критериите за очертаване на такива зони. Не може да се определи и дали по-малките зони с по-строги мерки са по-ефективни от по-широките с малко по-либерални мерки, както и дали доброволните мерки са по-ефективни от задължителните, отбеляза директорът на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Йоланда ПЕЛОВА