Благоевград. 14-ти пехотен македонски полк взема дейно участие по време на Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин историкът Борислав Дичев по повод бойния празник на полка. По думите му, за съжаление, цар Фердинанд и част от военното ръководство дават така желания повод на гърци и сърби, които с пресни сили се нахвърлят върху България. „Военните действия от наша страна започват в 04.00 часа. Нека не забравяме, че по това време в Солун има около 2 000 от така наречените критски гръцки жандармеристи и 1 гръцка дивизия. На командира на 3-та дружина е поставен ултиматум да се предаде оръжието и цялото имущество, след което те ще бъдат изпратени зад гръцките позиции, което означава тотално погазване честта на българската армия. Е, направена е все пак една уговорка, че сабите на българските офицери ще бъдат запазени, дружината не открива огън срещу гърците, не ги предизвиква и не може да се съгласи на това унижение – да остави своето оръжие“, каза още Дичев. Историкът добави, че чуждестранните консули, въпреки своите обещания да не се стига до кръвопролитие, остават безучастни. „Гърците се нахвърлят се нахвърлят върху нашата дружина с всички възможни средства, от своя страна нашите войници оказват съпротива героично. На 16 и 17 юни нейните казарми са превърнати в развалини. Пострадва и българското население. Разправата е ужасна. Оцелелите са измъкнати от развалините, натоварени на гръцки кораби и закарани на печалния остров, чието име в превод означава „Три рога“. Там много от тях умират от глад, болести и издевателства. Нека добавя също, че в този период на кораб са били натоварени и редица българи от Солун – духовни и културни лица. Сред тях е и обичаният от всички архимандрит Евлоги, които заедно с други хора е хвърлен завързан с въжета във водите на Егейско море“, подчерта Дичев. Той допълни, че така всъщност завършва този срамен епизод, в който гърците се опитват да печелят евтина слава, но въпреки това българският войник запазва своята чест. „За да довърша разказа по отношение участието на полка в Междусъюзническата война, то е редно да кажа, че неговата дейност всъщност съставлява и част от епопеята при Калиманци – втората българска Шипка. Той е разположен в района на Жлетово и с дясното си крило е при частите на ВМОРО, участвайки в отбиването на атаките срещу Седма рилска дивизия. Знаете, че боевете при Калиманци са били ключови за бъдещето на България, защото гърци и сърби са искали да диктуват условията на мира в София. Там дружини от полка отбраняват известната Баня чука. Нека само спомена, че срещу Седма рилска дивизия, а значи и срещу бойните дружини на полка настъпват силите на четири сръбски и една черногорска дивизия“, коментира Дичев. Историкът обясни, че за чест на българското оръжие на Калиманското плато се разбиват сръбско-черногорските пристъпи. „И още един интересен епизод – българското командване се притеснявало от евентуален пробив на превъзхождащите гръцки и сръбски сили към градовете Кюстендил, Горна Джумая и Дупница и оттам да се общо настъпление чрез съединение с настъпващите от към Кресненската клисура гръцки войски към София. Затова се предлага Седма рилска дивизия и 14-ти пехотен македонски полк да бъдат изведени в района на Диканите, близо до Радомир“, каза Дичев. По думите му след съвещание с командния съставя и разговори с войниците, командването, от името на войниците и и офицерите, отказва да напусне родните си огнища, отказва да допусне погазването на родния край от нашественик и заявява, че ще се бие на старата българска граница до последния човек, до последната капка кръв.
Ливия НИНОВА