„Нещо, което е абсурдно само по себе си и което обрича на гибел или на репресии всеки, който не отговаря на изискванията на македонската власт за македонска национална чест, в кавички. Разбира се тук най-вече са нападнати и преследвани така наречените „суратници на окупатора“, тоест - хората, които по някакъв начин са били свързани или са сътрудничили на българската власт в периода 1941 – 1944 година“, каза още проф. Павлов. Той добави, че в периода декември 1944 – януари 1945 година са избити в рамките на тези процеси десетки души, част от които са изпратени на съд, други - в тъмничен затвор. „Паралелно с тези събития започват и един процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци и водачи на българите в Македония. Става дума за хора като Димитър Гюзелов, Спиро Китинчев, Илия Коцарев. Не бива да забравяме и учителката Роза Койзеклиева, която е преподавала история и само за това, защото е разказвала истината е вкарана в затвора, където умира в нечовешки условия. Самата Кървава Коледа се разпростира в дните между 6 и 9 януари 1945 година върху всевъзможни хора като тук има ужасяващи случаи на нечовешка жестокост – хора, които са хвърляни в езерата, които са хвърляни в разни пропасти“, подчерта проф. Павлов.
Той добави, че само в Скопие са убити над 60 души, във Велес - над 50, в Куманово - около 50, в Щип – 77, в Битоля – 36, при село Владимирово, Беровско - 330 души, край Охридското и Преспанското езеро също са избити десетки хора, както и при село Отешево. „И до днес бройката на избитите на практика не е установена. Веселин Ангелов смята, че някъде над 23 000 души са били подложени на репресии като така установените в рамките на тази тъжна статистика смъртни случаи са от порядъка на 1000 – 2000 души. Аз бих препоръчал на македонските колеги – историци, вместо да се занимават с виртуални и фантазни неща от типа на това „Чий е цар Самуил“ и „На кого принадлежат Гоце Делчев и Даме Груев“ при положение, че те самите винаги са твърдели, че са българи, да се насочат към изследване на тази жестока истерия, която напрактика е проява на геноцид върху собствения си народ“, допълни проф. Павлов.
Според него Кървавата Коледа е символ на македонизма и затова той не може да бъде разглеждан само с насмешка, както много често се прави у нас и само от гледна точка на абсурдните и несериозни твърдения на пропагандата на тъй наречената историческа наука в Македония. „Македонизма е едно кърваво явление и най-кървавите му дни са в края на 1944 и през януари 1945 година. Не бива да забравяме, че наред с многото смъртни присъди има хиляди хора, които са осъдени на тъмничен затвор, изпратени са в лагери и така нататък. Това са едни събития, които трябва да се осмислят все повече и повече като при това не трябва да забравяме, че те бяха тема „Табу“ в Македония и в България в продължение на повече от половин век“, заяви проф. Павлов.
Ливия НИНОВА
