Благоевград. В периода октомври – декември 1944 г., тоест - първата вълна преди Македонската кървава Коледа, са убити около 140 – 150 души. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин историкът проф. Пламен Павлов. Той обясни, че самата Кървава Коледа е събитие, което се случва в периода 6 – 9 януари 1945 година. „Тогава са извършени масови репресии срещу хора с изявено българско самосъзнание. Броят им е около 1 200 души като те са включени в специални списъци, които са изготвени и утвърдени от самия Тито и неговите емисари в Македония. Това всъщност е само „върхът на айсберга“ или може би най-видната част от репресиите. Тези репресии започват още преди Коледа по Юлианския календар, както и до сега се празнува в Македония. Аз бих искал да обърна внимание на това, че става дума за една планомерна операция за прочистване на етническото самосъзнание на българите в Македония, която по някои от методите много напомня на Народния съд в България“, каза още проф. Павлов.
Според него все пак не бива да забравяме, че по същото време в Стара България, както се казвала тогава в Македония, тоест, в старите български предели преди 1941 година, на територията на Република България, която все още е царство, тъй като не се е случил прословутия референдум, в България текат едни страшни събития. „Проф. Тодор Балкански написа няколко книги, разбира се и други автори, които ги сравниха с Вартоломеевите нощи и са напълно прави. Става дума за хиляди хора. Така, че това, което се случва в Македония няма особена разлика от кървавите събития в самата България, но все пак в Македония има един подчертан антибългарски елемент. Тогава новата власт се осъществява, най-вече от Светозар Вукманович – Темпо, един от най-придружените на Тито функционери на Югославската комунистическа партия, подкрепян от такива комунисти като Михайло Апостолски и Лазар Колишевски – българи по произход и хора от партийния апарат, сред които имало много гръкомани, сърбомани, албанци“, подчерта проф. Павлов. Той добави, че в общи линии може да се каже, че става дума за събития, които започват още през септември – октомври.
„Това много добре е показано от заслужилия наш изследовател на Македонския въпрос – Коста Църнушанов, също така от д-р Весели Ангелов и други различни изследователи. Все пак и до днес тези събития не са напълно изяснение, а броят на жертвите не е установен със сигурност. Нещо, което до голяма степен важи и за България. Можем да започнем с тези избивания и кланета, които започват още в самото начало, след оттеглянето на българските войски от Македония. Да речем – събраните войници и офицери в Скопското кале“, допълни проф. Павлов. Той коментира, че днес там се правят турове с екскурзоводи, но никъде не се казва за това, което се случва през есента на 1944 година. „Там са затворени българските войници, които отказват да се бият с Югославската партизанска армия във Войводина, затова първо са избити или репресирани офицерите, а после на страшен терор са подложени и самите войници. После можем да кажем, че започват кланета в Прилеп, Велес, Куманово и други селища. Тук на практика още в началото като жертва падат на съратниците на Методи Шатаров – известния деец на международното комунистическо движение, който обаче е на български позиции, тоест македонските комунисти, но от неговото крило“, заяви проф. Павлов.
Историкът уточни, че въпросните хора е трябвало да бъдат на високи позиции, но на практика са убити без съд и присъда. „Освен това тези репресии се засилват и по отношение на така наречените „бугараши“ – хора, които са с българско самосъзнание. Тук става дума за стари дейци на ВМРО като Дончо Северски, а същевременно и за хора от старата българска територия като подполковник Делчев – хора, които все още не са се изтеглили от България. Наистина става дума за едни кървави събития, които трудно могат да бъдат възприети от нормалния човешки разум“, посочи проф. Павлов. Той каза, че тези кланета продължават във Велес, където са убити такива изявени български дейци като д-р Богдан Попгьорчев и още около 50 души, свързани с ВМРО. „Сред тях има хора от средната класа, има занаятчии, има и обикновени хора. В Куманово по същото време, става дума за октомври, ноември, декември 1944 година, са убити някъде около 50 души без съд и присъда като измежду тях е д-р Йосиф Андонов, войводата от ВМРО Кръстьо Лазаров и много други невинни хора на всякакви възраст от най-различни социални слоеве. Така, че в тази първа вълна, преди самата Македонска кървава Коледа са убити някъде между 140 – 150 души“, отбеляза проф. Павлов.
Ливия НИНОВА