Взаимните претенции на Москва и Вашингтон по Договора за ракетите със среден и малък обсег се появиха отдавна. Още през 2000-те, след оттеглянето на американците от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, Русия предупреди, че в този случай си запазва правото да се оттегли от споразумението за ракетите със среден и малък обсег. Между другото, това не се случи и споразумението продължи да работи, въпреки че предизвиква стабилни обвинения един срещу друг.
Гръмотевиците удариха на 20 октомври, когато Доналд Тръмп обяви намерението за напускане на ДРСМО поради „неспазване на условията от руската страна“ и разработването на подобни ракети от Китай. В Москва това предизвика изненада. И когато на 4 декември държавният секретар на САЩ Майк Помпео даде ултиматум на Русия, искайки да „спре да нарушава“ споразумението за 60 дни, Москва беше още по-изненадана.
„Предложихме на американците да обсъдим проблемите на масата за преговори. Но да говорят с нас чрез ултиматуми няма смисъл. Съдейки по тяхната декларация, те правят всичко, за да унищожат системата, съществуваща в Договора за ракетите“, заяви източник от руските дипломатически кръгове.
Друг източник обясни, че въпросът за запазването на договора е могъл да бъде повдигнат на срещата на президентите на Руската федерация и САЩ в Буенос Айрес в края на ноември. Но, както е известно, Доналд Тръмп се отказа от нея.
„Проблемът не може да бъде решен без обсъждане, ако Вашингтон има желание да реши този въпрос изобщо. Преговорите на президентите само можеха да изяснят ситуацията. Но те паднаха по вина на американската страна. И обвиненията на САЩ са без доказателства“, каза източникът.
Почти всички в администрацията и Конгреса на САЩ смятат, че Русия нарушава ДРСМО, заяви пред Известия директорът на Центъра за военно-политически изследвания към Института „Хъдсън“ Ричард Вайц.
„Договорът е обречен. Единственото нещо, което може да спаси съдбата на ДРСМО, е признаването от страна на Русия за нарушения. Но това няма да се случи. Освен това Москва обвинява Вашингтон в неспазване на договора, като посочва оттеглянето от Договора за ПРО“, обясни американският експерт.
Ултиматумът е претекст за оттегляне от договора, казва Юрий Рогулев, директор на Фондация „Франклин Рузвелт“ в Московския държавен университет. Според него американците отдавна са насочили вниманието си към такава стъпка, тъй като вече не смятат за необходимо да се обвържат и да не се чувстват в опасност. Подобни мотиви имаше във Вашингтон при управлението на Джордж Буш-младши по време на оттеглянето от Договора по ПРО през 2000-те години.
„Опазването на Договора за ракетите със среден и малък обсег може да се превърне в символичен жест за покана към други държави. Но на практика това означава, че е необходимо да се започне отново“, обясни Юрий Рогулев.
Междувременно заплахата за стратегическа стабилност днес не произтича дори от факта, че споразумението отпреди 30 години ще изтече. По-опасно е появата на нови предизвикателства, заяви директорът на руско-евразийската програма на Фондация „Карнеги“, Юджийн Ръмър.
„Има малко от добрите новини. Съществува стратегическа стабилност. Ние седим в САЩ и не се страхуваме, че ще бъдем атакувани от Русия. И обратно. Разбира се, лошо е, че губим сегашната система на възпиращи споразумения, включително ДРСМО. Но напоследък има много предизвикателства, които не са ограничени от старите споразумения. И това е лошо за състоянието на стратегическата стабилност“, заяви американския политолог за Известия. „Например, бързо се развива изкуствения интелект, конкуренцията в киберпространството и т.н. Тези споразумения не ограничават всичко това. Следователно има огромно поле за съществени разговори между САЩ и Русия“.
И въпреки, че повечето експерти са убедени, че Москва и Вашингтон все още могат да стигнат до положителни решения, а прекратяването на ДРМСО няма да унищожи незабавно системата за сигурност, сегашната ситуация поставя известна негативна тенденция. Следващата стъпка може да бъде START-III, нейното свиване може да бъде по-опасно. До 2021 г. обаче Русия и САЩ все още имат време да намерят компромис.
Превод и редакция: Калоян Пенков