Въпреки че президентът има предимно представителна функция, с изключение на някои правомощия за налагане на вето на законодателството, резултатът от гласуването може да доведе до предсрочни парламентарни избори в страна, дълбоко поляризирана между управляващите социалдемократи и опозиционните консерватори на ВМРО-ДПМНЕ. Избирателната активност ще бъде от решаващо значение, като са необходими 40%, за да бъдат валидни изборите. Първият тур едва успя да премине тази цифра, с избирателна активност от 41,8%.
Кампанията в първия тур се съсредоточи върху неотдавнашна сделка, която балканската страна постигна със съседна Гърция, за да се преименува в Северна Македония, а в замяна Атина, отхвърля възраженията за присъединяване към НАТО и Европейския съюз. Този път кандидатите се съсредоточиха повече върху проблемите на корупцията, престъпността, бедността и изтичането на квалифицирани кадри.
Редакцията представя един поглед към двамата претенденти за поста президент на Северна Македония.
Гордана Силяновска-Давкова, на 63 години: Първата жена, която се кандидатира за президент, откакто страната обяви независимост от Югославия през 1991 г. Известна с любовта си към йога и рок-н-рол, Силяновска, професор по конституционно право, се появява за първи път като непартиен кандидат, предложен от нейния университет. Номинацията й сега се подкрепя от основната консервативна опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
Силяновска провежда кампанията под лозунга "Правова държава в Македония, Отечеството призовава". Тя е изявен противник на сделката с Гърция, която промени името на страната на Северна Македония и намекна, че ще оспори споразумението за името в Международния съд в Хага. Миналата седмица обаче Силяновска заяви по време на дебат по националната телевизия MTV, че няма да „прекара целия мандат при преразглеждането на споразумението за името с Гърция“.
"Аз ще се боря за демократизация на недемократичната македонска политическа система", добави тя.
По време на предизборна реч Силяновска каза, че страната й се нуждае от „радикален обрат“ и я е определи като „в много елементи провалена държава“.
Силяновска работи като министър без портфейл през 1992-1994 г. в първото правителство след независимостта и участва в писането на първата конституция на страната.
Стево Пендаровски, на 56 години: Бивш съветник по националната сигурност на двама предишни президенти и доскоро национален координатор за НАТО, това е втората кандидатура на Пендаровски за президент, след като през 2014 г. той загуби изборите от настоящия президент Георги Иванов.
Пендаровски се явява като общ кандидат за управляващите социалдемократи и младшия управляващ коалиционен партньор, етническата албанска партия Демократичен съюз за интеграция. Кандидатурата му се подкрепя и от 29 по-малки политически партии.
Той защитава споразумението за името с Гърция, като твърди, че то е проправило пътя на страната почти да финализира присъединяването си към НАТО и доведе до надежди, че преговорите за членство в ЕС ще започнат през юни.
Неговият лозунг „Напред заедно“ отразява основната му кампания за единство и той превърна НАТО и ЕС в ключова стратегическа цел, заявявайки, че това ще донесе чуждестранни инвестиции, работни места и по-високи заплати и ще задържи младите хора да не напуснат страната.
"Хората трябва да знаят какво е заложено на карта, те не трябва да остават пасивни", каза той по време на телевизионния дебат. "Те трябва да излязат и да избират между две концепции - тази, която е за напредък, сближаване и интеграция в най-силните международни организации и другата, която завлича страната назад във времето."
