Турция винаги чака подходящата възможност да популяризира своите претенции. През 1955 г. в Атина имаше вакуум на властта, а Гърция беше в сблъсък с Великобритания.
През 1964 г. Анкара се опита да се възползва от нестабилната политическа ситуация в Гърция, но тя беше осуетена от САЩ. През 1967 г. Турция се възползва от неопитността и изолацията на хунтата и получи онова, което искаше при изтеглянето на гръцките войски от Кипър.
През 1974 г. те имаха перфектната възможност и се нахвърлиха върху нея. През 1996 г. те открито повдигнаха въпроса за „сивите зони” в Егейско море, знаейки добре, че имат пред тях ново правителство, което не контролира нищо и е дълбоко разделено.
Турците са търпеливи. Те изграждат своите аргументи и претенции, докато чакат следващата възможност. Целта е да се доведе Гърция на масата за преговори при неблагоприятни условия.
Много вероятно е Анкара да се опита да предизвика криза и чрез нея да наложи дебат по всички въпроси, които иска да повдигне.
Тя вижда нестабилността и политическата слабост на правителството. Международният климат също е бурен и неясен. Военната асиметрия в някои области е доста тревожна. Положителен елемент е, че Гърция, както и Кипър, има мощни съюзници. Остава обаче да се види, колко солидни и ефективни биха били тези съюзници в случай на криза.
Единственото добро нещо е, че каналите за комуникация между правителството и опозицията в момента са отворени и работят. Досега гръцко-турските отношения не бяха привлечени в ожесточената политическа конфронтация.
Превод и редакция: Иван Христов
