Президенът на Руската федерация Владимир Путин е на посещение в Белград. Макар в хода на неговото пребиваване в сръбската столица да се планира подписването на повече от 20 икономически споразумения, визитата има преди всичко политическо значение. Руско-сръбските преговори на високо равнище трябва да дадат отговор на един принципен въпрос: готова ли е Сърбия да бъде ключов съюзник на Москва в региона или ще продължи сближаването си с Европейския съюз и НАТО, балансирайки между Запада и Русия.
Посещението на Владимир Путин в Белград бе обявено още миналото лято - предполагаше се, че президентът на Руската федерация ще посети сръбската столица в края на октомври. Вместо това обаче в първите дни на октомври сръбският президент Александър Вучич пристигна в Москва. Отлагането на визитата на Владимир Путин бе официално обяснено с „необходимостта от внимателна подготовка и насищане на съдържанието" на визитата му.
Това така или иначе се случи. неотдавна съобщи Александър Вучич, по време на престоя в Белград на височайшия руски гост ще бъдат подписани 21 документа за сътрудничество между двете страни в различни области. Според сръбски източници на изданието става дума за инфраструктурни проекти, енергетика, отбрана, земеделие и туризъм.
Сърбия отдава голямо значение на енергийните проекти с Русия, най-вече в рамките на газопровода „Турски поток“. Логиката на Белград по отношение на този проект бе обяснена в неотдавнашно интервю на Вучич пред Pink TV: „Най-евтиният газ днес е руски. Когато обезпечат доставянето му България, ние ще финансираме строителството на тръбата за нас. Ето защо посещението на Путин е важно. Тук не виждам никакви идеологически проблеми. Има по-евтин газ? Още не съм го виждал“.
Защо европейската интеграция на Сърбия и Косово е забавена?
В същото интервю Вучич обяви още една важна тема на преговорите с руския лидер - Косово. Въпреки че сръбският президент и други лидери на западната ни съседка последователно благодарят на Русия за подкрепата им за решаването на косовския проблем, подходите на Москва и Белград към неговото решение не съвпадат изцяло.
Неотдавна Вучич активно популяризира идеята за ново разграничение с Прищина като условие за нормализиране на отношенията с нея - без това интеграцията на Сърбия в ЕС е невъзможна, а сръбският лидер я разглежда приоритет на своята външна политика. Москва се отнася скептично към споразумение между Сърбия и Косово, насърчавано от ЕС, защото подозира, че то ще ги превърне в протекторат на НАТО. Москва не бърза и да подкрепя идеята за нова демаркация, защото е на мнение, че тя действително ще означава признаването на независимостта на Косово от страна на Белград.
Така че, и след последните преговори по косовския въпрос, тълкуването му от страните може да се различава, както стана на срещата на президентите в Москва през октомври. Тогава Вучич говори почти за пълна подкрепа от страна на Русия, въпреки че според вестника той не е получил одобрението на Кремъл за своята версия за разрешаване на косовския въпрос.
Как Путин прие сръбския президент в Москва
Има разногласия между Москва и Белград по друг фундаментален въпрос - статута на Руско-сръбския хуманитарен център в град Ниш в Югоизточна Сърбия. Москва отдавна настоява да се предостави дипломатически статут на руснаците, които работят там. Белград, под различни предлози, отказва да подпише съответното споразумение, страхувайки се да не развали отношенията си със САЩ, които категорично се противопоставят на предоставянето на дипломатически статут на руснаците в Ниш.
Между другото, планирано бе да се подпише споразумение за привилегиите и имунитета на служителите на центъра дори по време на последното посещение на Владимир Путин в Белград през есента на 2014 г., но това така и не се случи. Буквално в последния момент сръбската страна настояваше за премахване на въпроса от дневния ред, така че, както обясниха тогава източниците на „Коммерсант“ в Белград, да „не дразнят Запада, който счита, че центърът е прототип на военна база”.
Недоволството на Москва се дължи и на факта, че Сърбия, която Русия счита за ключов съюзник на Балканите, предприе редица забележими стъпки към НАТО през последните години. През март 2015 г. Белград подписа Индивидуалния план за партньорство (IPAP) с Алианса, съгласно който тя предостави на НАТО правото да използва военната инфраструктура в Сърбия и отвори военния учебен център за членове на съюза. Година по-късно сръбският парламент ратифицира споразумението с НАТО, което доведе до качествено ново ниво на сътрудничество с военния съюз на Запада: членовете на НАТО спечелиха свободата на движение на сръбска територия, достъп до всички обекти, и най-важното - дипломатически имунитет.
Според балканските експерти, Александър Вучич ще се опита да поддържа баланса между Русия и Запада. „В ход на подготовката на визитата на Владимир Путин много хора започнаха сериозно да говорят за уклона на Белград към Москва, но подобни твърдения не са много разумни", обяснява Драган Джуканович, ръководител на Белградския център за външна политика. При сегашната си власт Сърбия ще се постарае да запази добрите отношения както с Изтока, така и със Запада. Разбира се, до този момент, до който това е възможно“, допълни Джуканович.
Между другото, в самия край на миналата година сръбското външно министерство обяви предстоящото приемане на нов IPAP с НАТО. Но това ще се случи след посещението на руския президент.
Превод и редакция: Тереза Герова
