До известна степен представителите на Брюксел приложиха тактиката на американския президент Доналд Тръмп: преди важните преговори врагът трябва да бъде уплашен, а ситуацията да бъде представена като много по-лоша от реалността, така че самият противник да бъде склонен да направи поне малки отстъпки.
На 12 март, месец преди срещата на върха между Китай и Европа, Европейската комисия издаде документ, наречен ЕС-КНР: Стратегически преглед, в който определи Пекин като „системен противник, който насърчава алтернативен модел на управление“. Мнението на всички наблюдатели е, че тези изявления са най-тежката в дългосрочен план критика по отношение на Китай от страна на обичайно сдържаните представители на ЕС.
На срещата на върха, която започна на 9 април, представителите на ЕС използваха по-помирителен тон и се фокусираха върху традиционните въпроси от двустранния дневен ред: търговията и икономиката. „Преговорите бяха трудни, но те донесоха плодове", заяви председателят на ЕС Доналд Туск в реч след събитието. „Успяхме да постигнем съгласие по съвместното изявление, което ще постави тона на нашето партньорство въз основа на реципрочност". Най-важно Туск определи „съгласието на Китай да реформира правилата на СТО по отношение на промишлените субсидии", което според поляка е „истински пробив".
От редакцията припомнят, че Западът настоява за намаляване на подкрепата на Пекин за китайските компании, тъй като това противоречи на принципа на лоялна конкуренция. Доналд Туск отбеляза също, че е постигнат пробив в друга важна посока: изравняване на правата на китайските и европейските фирми на пазара в азиатската страна.
В съвместно изявление в края на срещата се казва, че през 2020 г. страните планират да подпишат всеобхватното инвестиционно споразумение, което ще премахне най-досадните бариери пред чуждестранните фирми в Китай, включително изискването за трансфер на технологии.
Заслужава да се отбележи, че изискванията на ЕС са идентични с тези на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който също вярва, че чужденците са изложени на много по-голяма дискриминация на китайския пазар, отколкото са китайците в Европа или САЩ.
Практически няма други особености в документа: по повечето точки страните са успели да се споразумеят само за „разширяване и задълбочаване на сътрудничеството”. Това се отнася за критични области като защитата на интелектуалната собственост, предотвратяването на индустриален шпионаж, защитата на географските имена и т.н. Коментирайки този факт, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че „напредъкът е по-бавен, отколкото очаквахме“. Въпреки това, мнозина забелязаха, че подобен компромис струва скъпо: Китай се съгласи да включи важни точки за ЕС, само след като представителите на Брюксел заплашиха да нарушат събитието, без да подпишат нищо.
Туск отбеляза също, че са повдигнати въпроси, свързани с правата на човека, „както в общи, така и в конкретни случаи“. Въпреки факта, че проблемът с преследването на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай не е изрично споменат в документа, източници потвърждават, че проблемът е една от основните точки на несъгласие на страните.
Според експерт по Китай Якуб Якубовски от полския мозъчен тръст OSW, представителите на Европейския съюз са получили значителни отстъпки от Китай. „Сега е важно тази реторична победа да се превърне в реална".
Експертът също така поясни, че „търговската война" между САЩ и Китай косвено е повлияла на резултата от срещата на върха в Брюксел: натискът на Вашингтон кара Пекин да бъде по-приятелски настроен в диалог с по-меки опоненти.
Ръководството на ЕС се опитва да се наложи в ролята на колективен преговарящ от името на европейските държави в момент, когато Пекин активно се опитва да раздели политически континента, заиграайки се противоречията в различните му краища.
От Брюксел китайският премиер Ли Къцян отпътува за Хърватия, където се състоя форумът „16 + 1“ . В рамките му Пекин води отделен диалог със страните от Централна и Източна Европа, като ги призовава да сътрудничат по-активно с Китай в заобикалянето на структурите на ЕС. Друг типичен пример за липсата в Европейския съюз на една единствена позиция по отношение на Китай е подписването на 23 март на споразумението за присъединяване на Италия към китайския проект „Поясът и пътят”.
Последният документ от срещата на върха включва и няколко точки, които могат да се разглеждат като атаки срещу САЩ. Например, съвместното изявление относно безусловната подкрепа за Парижкото споразумение за климата и Всеобхватния план за действие за Иран, от които преди това държавният глава на САЩ Доналд Тръмп се отказа. Въпреки това, разликата в подходите на Вашингтон и Брюксел към Пекин не трябва да бъде преувеличавана, твърди Якуб Якубовски. Въпреки това ръководството на ЕС е напълно наясно, че по отношение на КНР интересите на ЕС и САЩ съвпадат, особено що се отнася до търговията, премахването на китайските индустриални субсидии и други подобни неща".
Превод и редакция: Тереза Герова
