Децата много дълго време играят своя театър, за да ни успокояват, че те вярват в Дядо Коледа. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Кристина Кръстева, психолог от Варна.
Според нея, децата интуитивно усещат, че има някаква тайна или недоизказана истина, свързана със белобрадия старец, но продължават да играят театър, за да поддържат тайната по-дълго време.
„Там има някакво тайнство, което някак си за удобство на родителя, детето е длъжно да понесе и да приема като истината, в която то да вярва. Тогава може би за първи път се пропуква доверието към родителите“, обясни Кристина Кръстева. Тя обясни, че образа на Дядо Коледа и неговите елени, които носят подаръци на послушните деца, все пак си остава един важен образ за развитието на детската психика.
„Мисля, че в цялата картина най-хубавото и най-топлото са точно тези моменти на игра „на уж“- аз уж ти вярвам, че няма Дядо Коледа, а ти уж ми вярваш, че аз вярвам, че има дядо Коледа“, посочи още тя. Кристина Кръстева обясни, че не трябва да продължаваме да лъжем децата, ако те ни разобличат в поддържането на илюзията, че белобрадият старец съществува.
„Най-важното е да бъдем естествени, когато детето ни е разобличило в тази красива фантазия. Чрез игра и малко чувство за хумор, да се вплете това, че сме го направили за доброто на всички. Също така да споменем, че ние също сме вярвали някога“, поясни Кристина Кръстева. Тя сравни разговора за съществуването на Дядо Коледа с игра на криеница между родителите и децата.
„Как реагирате, когато детето ви хване на тясно и ви каже „Пу за мен“? Това става с децата и те ни разобличават. Това е една игра като в коледната нощ, когато родителите дебнат децата си и броят дишането им, а децата се правят на заспали, за да хванат родителите си, в кой момент изваждат подаръците и ги слагат под елхата“, даде пример Кристина Кръстева.
Според нея, независимо в кой момент или на каква възраст детето разбере, че родителите доставят подаръците, а не Дядо Коледа, няма нищо нередно да се изтъкне съществуването на тази колективна илюзия.
