През почивните дни бяха приети първите две поправки (XXXIII и XXXIV) – в събота, за заменяне думите „Република Македония“ и „Македония“ в Конституцията с думите „Република Северна Македония“ и „Северна Македония.
В неделя бе приети измененията, засягащи идентичността на страната – думите в преамбюла на Основния закон - „Решенията от първото заседание на АСНОМ“, сега ще бъдат заместени от „Манифестът от първото заседание на АСНОМ“. Освен това там ще бъде добавен и Охридският рамков договор: „Охридският рамков договор е мирен договор, подписан от правителството на Република Македония и представители на етническите албанци на 13 август 2001 г.
Споразумението прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.
Договорът предвижда и промяна в официалните езици в страната на общинско равнище – занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския език в съответната община. Понастоящем само албанското малцинство с приблизително 25% от населението изпълнява този критерий“.
В понеделник експресно бяха гласувани и останалите две предложения за изменение на Конституцията на страната:
XXXV поправка
Републиката зачита суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на съседните държави.
XXXIV поправка
Републиката защитава, гарантира и развива историческото и културното наследство на македонския народ.
Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина и насърчава връзките им с родината.
Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещи в чужбина.
Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи.
Това изменение заменя член 49 от Конституцията на Република Македония.
Междувременно, в събота, 8-те отцепници от ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепиха първото гласуване за конституционни промени, необходими за ратифицирането на договора с Гърция за смяна на името, неочаквано поставиха нови искания, за да повторят гласуването на окончателните текстове, предават македонските медии.
8-те обвили се за независими депутати към момента ще гласуват въздържали се за 3 от 4-те конституционни поправки. Те поставят ново условие, а именно, първо да бъде приет закон за помирение по повод събитията от 27 април 2017 г, а след това да се осигури необходимото мнозинство от две трети.
Това представлява истинско предизвикателство за правителството, което се чуди как да прокара селективна амнистия за петимата отцепници от ВМРО-ДПМНЕ и в същото време това да не засегне останалите 28 обвинени по случая и да не предизвика раздразнението на някои представители на албанските политически партии, които се обявяват категорично против каквато и да е амнистия.
Освен това някои от по-малките албански партии, като например „Алианса на албанците“ на Зиядин Села, който заяви, че в преамбюла на Основния закон всички граждани на Македония трябва да бъдат равнопоставени без да се прави различие за етническата им принадлежност. Пътят към ЕС и НАТО, по неговите думи, е път към повече права на гражданите на страната, равнопоставеност между народите и вътрешна междуетнчиеска кохезия.
„Ние настояваме да се дефинира като мултиетническа държава в Преамбюла. И вярвам, че всеки политически субект в парламент по един или друг начин казва именно това“, заяви Села. Освен това фракцията не изпрати свои представители на заседанието на тялото за помирение за събитията от 27 април, а самият председател бе един от най-тежко пострадалите по време на инцидентите. Позицията на „Алианса“ се споделя и от опозиционната фракция на Движение „БЕСА“ на Билал Касами, който също отхвърля амнистия.
Редакция: Иван Христов
