Плевен. В нашия край Игнажден е известен като „Млада година”. Това каза за Агенция „Фокус“ Миглена Николаева от отдел „Етнография” към РИМ-Плевен. „Вярва се, че с него започват родилните мъки на Света Богородица. Точно такива песни са залегнали и в музикалния фолклор: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. В народните представи е свързан с надеждите за здраве и благополучие в семейството. Тогава се ражда и новото слънце. Игнажденската трапеза задължително е постна. На нея присъстват варени боб, царевица, леща, жито. Неизменен елемент от нея е печената тиква. Хлябът също трябва да бъде постен и без пластична украса, гладък, без нищо отгоре. Най-възрастният от семейството прикадява с тамян върху палешника на ралото. Пепелта, свещта и орехите се запазват и за другите кадени вечери (като Коледа и Васильовден)“, обясни Николаева и добави, че най-характерен обичай е полазването. „Чака се гостът, който трябва да дойде. Вярва се, че ако той е добър стопанин, добра и плодородна ще бъде годината. Ако не е такъв, то ще последва обратното. Затова много се внимава кой ще е първият гост, който ще влезе в къщата. Никой не знае, какъв ще му е полазникът, затова не се ходи на гости, не се взима в заем от къща и не се дава заем. Рано сутринта жените стават, наклаждат огъня, замесват питата. Вярва се, че полазникът трябва да бъде посрещнат на пълна трапеза“, разказа тя и уточни, че след като дойде гостът, домакините го поздравяват с „Честита млада година”. „Той се изправя до жарта, разрява я и благославя: „Колкото искрици в жарта, толкова и пиленца, шиленца, яренца, дечица”. За плодородие стопанката му дава сито, пълно с брашно, леща, орехи и ползаникът ръси с тях за здраве всички в собата. Изрича: „Да се роди дето рало ходи, дето и не ходи”. За полазник се смята и всеки член от семейството. Ако той излезе рано и се върне, задължително трябва да внесе слама. Тази слама предварително е поставена в крина, която стои зад вратата. Всеки, който дойде, трябва да седне върху крината и да започне да мъти като кокошките“, допълни етнологът. „На някои места полазникът яде и тиква през това време. Задължително и той сяда на тази крина, приготвена зад вратата. На Игнажден трябва да се изчисти и измете къщата. Събраният боклук се слага също в крината. Всеки член от семейството се изрежда да сяда върху крината да мъти, за да има пилета. На Игнажден се гадае за здравето на хората, за плодородие по ниви и лозя. Провеждат се различни гадателски практики. Пекат се царевични зърна. Колкото повече пуканки се разпукат, толкова повече женски добитък ще се роди. На сутринта след Игнажден се изхвърля боклукът от мома или ерген на двора“, допълни тя. По думите ѝ след това момъкът или момата стъпва върху крината и се ослушва за някое име. „Което име чуе, то е на бъдещата съпруга или съпруг. От Игнажден започва подготовката за коледуването. Момците се събират да изучават блаженката - благословията, която ще произнасят“, посочи Николаева. „На Игнажден тази година ще ни гостуват ученици коледарчета от НУ „Христо Ботев” с класен ръководител г-жа Капка Грамова. Ще пресъздадат коледуване, ще ни поздравят за празника. Да са живи и здрави всички, които благослови коледарят“, каза още Миглена Николаева. Виолета КРЪСТЕВА
