„За развитието на своя енергиен сектор България залага приоритети, които са във фокуса и на Европейския съюз", каза министър Петкова пред европейските посланици. Сред тях тя изтъкна сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката при съблюдаване спецификите на всяка страна, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.
Министър Петкова поздрави румънското председателство, че осигурява приемственост в развитието на енергийния отрасъл на европейско равнище, развивайки приоритетите, поставени по време на българското и австрийското председателство – изграждане на липсващата инфраструктура, сигурността на ядрената енергетика, разработване на технологии, свързани със съхранението на енергия.
„Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България", посочи Петкова. По думите ѝ ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. „Предстои финализирането на три ключови обществени поръчки за реализацията на проекта и реалното му строителство ще стартира през м. май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г.", информира енергийният министър. Тя каза пред посланиците от ЕС, че България ще участва чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.
„Изграждането на липсващата инфраструктура ни дава основание да смятаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа", подчерта Петкова. Тя припомни, че концепцията съдържа два основни елемента – изграждане на липсващата инфраструктура и създаване на борса за търговия с природен газ. „И по двата елемента е отбелязан съществен напредък", каза енергийният министър, визирайки променената енергийна стратегия на страната и подписания меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Австрийският Централноевропейски газов хъб.
„Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката", подчерта Петкова. Тя даде за пример изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност. Интегрирането на пазарите на електроенергия е гаранция за изпълнение на един от основните енергийни приоритети на ЕС – постигане на напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар. „В тази насока България работи активно за обединяване на пазарите със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "Ден напред“ при тях", каза Петкова.
Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също бяха обект на внимание по време на разговора. Министър Петкова информира европейските посланици, че в своя проект на интегриран план „Енергетика-Климат“ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности.
Повече от 15 въпроса зададоха европейските посланици на енергийния министър. Основният им интерес беше свързан с проекта за АЕЦ „Белене“, цените на електроенергията на борсата, разширяването на газопреносната мрежа в страната, проучванията в черноморския шелф и други.
