София. Една от традиционните храни за азербайджанската кухня е лаваш - етническият хляб на тюркските народи. Това каза Н.Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България в предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“. „Лаваш е тънка мека питка в кръгла форма. В сравнение с други видове хляб, лаваш няма среда (мека вътрешна част). Тестото се прави от брашно, вода, квас и щипка сол. След като се омеси, тестото се оставя да ферментира за около час и половина. След това го разделяте и оформяте на малки топки, оставяте да почиват 15-25 минути. Трябва да разточите топките с дебелина 2 мм или дори по-тънки. След това сложете лаваша на горещ сач или тандир - фурна с дърва за огрев. Хлябът лаваш обикновено се сервира като предястие в ресторанти в Азербайджан. Това е вкусен комплимент към всички кебапи. Лаваш е популярен и в други тюркски държави, а техните кулинарни култури имат различни сортове лаваш“, разказа посланик Гурбанова. По думите ѝ някои видове лаваш могат да се съхраняват дълго време. „Лавашът на Нахчъван, Ордубад, Шарур, Карабах и други райони например се изсушава на слънце и след това се съхранява в специален шкаф в продължение на месеци. Този тип лаваш прилича на тънки крекери и не плесенясва в продължение на 3 месеца. 3-4 часа преди ядене се поръсва с вода или гюлаб (тинктура от розови листенца) и се увива в кърпа. В резултат на това лавашът става мек и годен за консумация. В древни времена този вид хляб е бил много удобен за храна на овчари, по време на военни кампании и пътувания“, каза посланик Наргиз Гурбанова.
Росица АНГЕЛОВА