Благоевград. Навършват се 141 години от първото освобождение на Горна Джумая (днес Благоевград) през 1878 година. За Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград Елена Александрова каза, че събитията от 12 февруари имат и своята предистория, която се корени в дипломатическото решение или по-скоро опитите за дипломатическо решение на Източната криза от края на 1876 и началото на 1877 година. „Става въпрос за натиска от страна на Великите сили за реформи в Османската империя, която отказва да ги извърши и се стига до решението на руския император Александър II да реши проблемите на бойното поле. На 12 април 1877 година в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Към нея се присъединяват още Румъния, Сърбия и Черна гора. Вестта, както вече казахме, провокира чувства на национална съпричастност и желание за саможертва на голям брой българи и от Пиринския край, които влизат в редовете на българското опълчение“, каза още Александрова. Тя добави, че това е първата бойна единица, от която се ражда в последствие Българската земска войска, тоест първата българска армия на Княжество България след Освобождението. „От Горна Джумая като доброволци се записват Антон Георгиев, Филип Иванов, Стефан Трифонов, Ангел Христов, Иван Ванчев, Тодор Георгиев, Дончо Николов, Лука Христов, Панайот Стойков, Георги Василев, Дончо Витанов, Стоян Георгиев. Може би е имало и други доброволци, но това са имената, с които ние в момента разполагаме“, допълни Александрова.
Тя уточни, че в началото на януари 1878 година една малка част от предния отряд на генерал Гурко, съставляваща една дружина пехота, кавалерия и една батарея-артилерия, под командването на майор Иван Павлович Орлински, се отправя на юг по долината на река Струма. Тази част е част от състава на 4-ти хусарски полк, командван от граф Щакелберг. Същевременно в Рилското корито се образуват чети, които влизат в непрекъснати схватки с турския аскер и башибозук. „Начело на Горноджумайската и Рилската чета застават учителите Арсени Костенцев, който преподавал в Горна Джумая по това време, и Петър Рафаилов от село Стоб. Безредията в района принуждават населението да изпрати няколко пъти депутация при майор Орлински в Дупница, където е било седалището му, с молба войските му да продължат на юг по струмското направление и да овладеят и град Джумая“, отбеляза Александрова. Тя посочи, че по-късно с оглед на Одринското примирие градът влиза в зоната, която е трябвало да бъде окупирана от руските войски и на 10 февруари 1878 година руското командване издава заповед градът да бъде освободен от намиращите се най-близо руски военни части, именно това се оказва отрядът на Орлински. „На следващия ден започват боевете в Рилското корито, прехвърлят се във височината Баларбаши, откъдето идват руските войски и на 12 февруари влизат тържествено в Горна Джумая. Един топовен залп показва на турския гарнизон в града, че има работа насреща си действително с войска, а не с четите, организирани от местното население. Тъй като първоначално турските военни части не са очаквали да има руска намеса, това създава безредие в града сред турското население, гарнизона напуска града и се отправя на юг към Кресненското дефиле, а заедно с него се изселва и мирното гражданско турско население, което е живеело в града“, каза Александрова. Според нея за едно денонощие градът е освободен и е прочистен от турски войскови части и от населението. Цялото християнско население в града начело със свещениците, с икони и хоругви в ръце, отиват да посрещат войсковата част, предвождана от майор Орлински.
Ливия НИНОВА